Малага е едно безкрайно усещане за топлина. Не онази досадната, която би могъл да почустваш, било то в Азия или в Африка, че дори и тук на Балканския полуостров. Малага е достатъчно здраво разположен в испанския Юг, но не това го прави топъл. Хората и най-вече сградите, са изградили през вековете цялото това усещане. Жълтеникаво, кафяво, червено – това са цветовете, които срещаш из града на Пикасо.
Катедралата, втората най-голяма в Андалусия, естествено след тази в Севиля, поразява с необикновената си фасада, която има драстично различен облик и фасада, спрямо останалата си част. Тя е центърът. Около нея, покрай нея, зад нея, близо или малко по-далеч от нея, са уличките. Криволичещи, вечер задължително осветени, пълни с малки масички и столчета, едва побиращи тълпите от жадни и гладни туристи. Около тях винаги се завъртат улични музиканти, не се учудвайте ако част от тях не са съвсем автентични и дори говорят между песните на разпознаваем нам език. Не си длъжен да им даваш пари всеки път. Може просто да ги послушаш, пък и те самите знаят, че са толкова много и е напълно възможно вече да си дал лептата си на някой от конкурентите им. Това никога не сваля усмивката от лицата им. Пълно е и с продавачи. На какво ли не. Но най-вече на стръкове жасмин. Не знам дали е от сезона (есен), или е целогодишно, но толкова много поднасян пред ноздрите ти жасмин не се среща на никое друго място по света. Също така не си длъжен да си купиш. Особено ако си турист и на другия ден си тръгваш от Малага, едва ли си представяш, че ще мъкнеш цветя насам-натам. Спокойно, има достатъчно на брой купувачи на жасмин. Местните задължително го прибавят при всяка една среща. Дори не трябва тя да е романтична. Просто с цветето поднасят и своето уважение към другия.
flashspotting 