И някой (до)кара колело…

photo_5 (3)photo_4 (1) photo_5 (4)photo_3 (1) Вероятността да се озовеш в Брайтън не е малка. Най-голям процент идва от случаите, тип „без да искаш”. В смисъл, отиваш на гара Виктория в ден, когато там е гъмжило. Това всъщност е всеки един от дните в годината. Уморен си, разсеян си и се качваш на влак с убеждението, че той ще те отведе до Брикстън. Горе-долу за същото време, хайде за 20-30 минутки в повече и се оказва, че си в Брайтън, не в Брикстън. А определено на пръв поглед разликата се усеща. Най-малкото Брайтън е на брега на океана, нещо с което южняшкия лондонски квартал трудно може да се похвали. Има разбира се и целенасочен начин да се паркираш там. Да се повеселиш на местния кей или да опиташ мазна, та мазна риба с истински пържени картофи там, където твърдят го правят най-добре. Ако изобщо може да има разлика в технологията за „фиш енд чипс” от Северна Шотландия до Южна Англия. О, да, отгоре на всичко в Брайтън си имат и истински индийски павилион, така че, нека бъдем там. Дори и само за едно преспиване. След като въпросното преспиване приключи и слезеш долу, на закуска, споделяш я не с кой да е, а със самия Фетбой Слим. Огромен фототапет на Норман Кук, който като студент е разбивал на парчета нощните клубове тук и местните си го броят за свой човек. Той пък им се отблагодари с легендарния гиг на плажа, до кея, увековечен в албум. Това с нощните клубове означава, че в Брайтън има много млади хора. Да, има! Също така градът може спокойно да се кандидатира като място с най-много заведения, ресторанти на кватдратен метър. Дори в световен мащаб. Сериозно – освен мазничка риба, дюнер или нещо набързо края плажа, в Брайтън може дълго да подбирате къде да вечеряте. Какво ли не.

photo_4 (2)photo_1 (4) photo_4photo_3 (4) photo_1photo_5

И сега към този толкоз прословут кей. Ако сте били на онзи, другия, в Санта Моника няма как да не възкликнете: „А, тук е като кея в Санта Моника!” Или нещо по-оригинално, ако успеете да конструирате оригиналност на изказа. Сега голямата атракция е колелото. Издигнато през 2011 година, засега е планирано, тоест има разрешително от общината да стои до 2016 година. Иначе е било направено като една от атракциите на Световното по футбол в ЮАР през 2010-та. Да повторим: построено е в Гермаиния, пренесено е до Южна Африка за има-няма годинка, после пък е върнато в Европа, на брега на брайтънския плаж, край кея. Колко му е, едно нищо и никакво Виенско колело с около 50 метра диаметър. Съвсем нормално ми изглежда този му маршрут, а по всичко изглежда, че скоро пак ще тръгне на път. Така че, да уцелиш точно тези пет години в историята на Брайтън, за да успееш да щракнеш и колелото си е истински джакпот. Хм, голямо си е, вижда се даже от улиците. Пък на кея купона не спира. Популярните още в средата на 80-те години в Приморско, Мичурин, Китен и региона атракциони, като онова хващало, дето никой не е виждал да хваща нещо с металните си пипала, са тук в изобилие. Хапвате хот-дог с препечен лук и хоп – на блъскащите се колички. Има и карусел, истински карусел. Къде ли е Маруся? Изобщо – връщането в детството е гарантирано. Връщането в Брайтън след само 24 часа? Защо не – дори ако искате да го приемете, като следобедна разходка в далечен край на Лондон. А все пак си е на вода. Английският канал, част от Атлантическия океан. И със сигурност под мазната панировка, рибата е прясна!

photo_4 (5)photo_4 (3) photo_1 (2)photo_5 (2)   20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s