Берлин: Сега

Berlin2013 002Berlin2013 019 Berlin2013 004Berlin2013 020

Мечките вече ги няма. Добре де, почти не се забелязват. Раздадени са тук-там на други градове. Но това в никакъв начин не отнема от блясъка на Берлин днес.

Строежите обаче пак са тук. Над две десетилетия след обединението, Берлин продължава да се достроява, бих употребил дори термина – доусъвършенства.

Централната зона, така нареченото Берлин-Мите или просто Мите вече все по-упорито се налага като символа на Новия Берлин. Няма изток, няма запад – има една обща среда. Това пространство, навремето гранични буферни безлюдни зони, най-често обходени със стена или с бодлива тел от едната или от другата среда, сега е възможно най-благодатното място за всеки съвременен архитект. И Берлин се възползва от шанса си да кани звезда след звезда в архитектурата, за да бъде запълнена тази среда. Филип Щарк и Дейвид Чипърфийлд са само малка част от въвлечените в това уникално, ултра модерно, но същевременно функционално строителство. И въпреки това усилие за изместване на центъра към…центъра, то безспорния символ – телевизионната кула си остава верен естествен компас при обхождането на улиците. Между сградите, край великолепната грамадна Нова синагога на Ораниенбургерщтрасе или през някой от мостовете на рек Шпрее – кулата се вижда. Дори строителните кранове не могат да попречат на гледката.

Berlin2013 001Berlin2013 017Berlin2013 014Berlin2013 008Berlin2013 012Berlin2013 016

Иначе за девствения турист в Берлин търговията със сувенири от студената война продължава да бъде в известна степен доходоносна. Но пък вместо графити с Леонид Брежнев, вече се забелязват далеч по-актуални. Такива против режима на Башар Асад. Има и напомнящи постери, че нацизма все още е жив и не трябва да бъде допускан или толериран наново. Част от немската история, която местните познават изключително добре, не обичат много, много да говорят за нея, но не си и помислят да забравят или да пренебрегнат дебнещите опасности.

А иначе едно от най-шокиращите неща, при това не само в Берлин е да видиш дълга опашка. Без тези за влизане на спортни или музикални събития. Опашка за нещо друго. Да, в Берлин има едно място, където тя е постоянна – от предиобед от късно през нощта. В най-популярния квартал Кройцбер, на един от главните булеварди се намира будката в която някой си Мустафа или вероятно някои от синовете му продават дюнери. Най-обикновенни дюнери. Такива, каквито из цяла Германия има на всяка крачка. Но точно тази дюнерджийница има славата на най-култовото място за подобен род храна. И виждаш как млади берличани са готови да жертват голяма част от времето си и да се нрдят с ясното съзнание, че едно 20-30 минути не им мърдат. За дюнер!

Хм, щом това отнема толкова много време, колко ли е необходимо в крайна сметка за да разбереш целия град? Който пък от своя страна не спира да се променя…

Berlin2013 011Berlin2013 022 Berlin2013 003Berlin2013 006

20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s