Индия, град Лондон

DSCF4573DSCF4576 DSCF4578DSCF4580

Да пишеш за Лондон е като да пишеш роман за любовта. Изисква се да намериш някаква по-различна гледна точка от хилядите, познати и написани преди това. Поради това се сетих ,че именно Лондон е градът, който ти предоставя удобната възможност да потърсиш неговите скрити места, неговите вътрешни светове. А повярвайте, там те са в изобилие! Цели квартали, по-малки или по-големи, съставляват една различна вселена от тази която вече познаваме крачейки за пореден път около Лестър Скуеър, смесени с притока от туристи. Поне на нашия континент, определено това е градът, където има от всичко и различните имигрантски маси са пренесли своя собствен дом в английската столица, за да се чувстват неразривно свързани с родината. Така е и в Ню Йорк, в Торонто, в известна степен в Сан Франциско, но сравнително близо до нас, нека опитаме да се потопим в един непознат, различен и шарен Лондон.

Като цяло наличието на лондончани с произход от Индийския субконтинент е набиващо се на очи. Излезте от която и да е метро-спирка от трета зона нагоре и се огледайте. Те са навсякъде – на северозапад в Уембли в съчетание с Хароу и Брент и на изток в района около Бетнал Грийн са мнозинство. Но има едно по-малко пространство, което спокойно може да се нарече „Малката Индия”. Населен предимно със сикхи, Саутхол, част от Илинг е истинско въплащение на представата за паралелната вселена. Едновременно си в Лондон, но в същото време си някъде другаде. В Индия, Пакистан, Шри Ланка или Бангладеш – изборът е ваш. Последните изследвания сочат над 65% от тамошните жители с подобни корени. За половин век, след първите заселници в средата на 50-те години, нещата придобиват такива размери, че местното кметство отдавна е разрешило употребата на двуезични улични табелки и всякакви други указателни надписи. Гурдвара Шри Гуру Сингх Сабха е най-големия сикхски храм в Европа, а има още девет други около него. Освен това два хиндуиски храма, три малки джамии. Надписът на самата влакова гара, която е единствената връзка върху релси с останалата част на Лондон също така е и на панджабски. Езикът, който най-много се ползва в Саутхол и официално вече е третият най-употребяван език в цялото Обединено кралство.

DSCF4574DSCF4591 DSCF4592DSCF4582 DSCF4581DSCF4579

Отидох до Саутхол за първи път от 2003 година, когато прекарвах следобеди наред из неговите улици. Всъщност за първи път попаднах там с конкретна причина. През зимата тогава излезе хита на Панджаби МС, онзи, дето всички танцуваха и ни звучеше страшно екстравагантно. Търсех отнякъде целия албум, свалянето на музика от Интернет още бе трудно мероприятие. Знаех, че именно в Саутхол ще го намеря и не сбърках. Помня студените дни, стъмването още в 3-4 следобед, звучащата отвсякъде бангра-поп музика и миризмата. Да, това което властва в „Малката Индия” очаквано е миризмата. Сместа идваща от ресторантите и уличните сергии с храна и онези досадни тамянени пръчици. И тогава и сега, обичах с часове да седя някъде и да наблюдавам ежедневието. Винаги си мислех за усещането на една чистокръвна англичанка, която промушва количката със своето бебе в този доминантен азиатски градски оазис. Или за ей тези двама достолепни пенсионери, чакащи на автобусната спирка – единствените сред десетки други пътници с бял цвят на кожата. Определено имаха вид на хора, които отдавна са в хармония със заобикалящата ги среда. Нямаше намръщени погледи, нямаше подозрение, нямаше тревога в очите им. Чустваше се съкварталност.

Днес, десет години по-късно, кварталът в Западен Лондон, населен предимно с не-англичани, не се е променил почти с нищо. Отново си припомних позабравения вкус на изключително вредните захаросани десерти, което всяко индийско дете около мен яде. Музиката е същата, миризмите, да, миризмите са си пак същите. Хората също, просто всеки има смартфон и постоянно е втренчен в него. Появили са се много нови обитатели – поляци, афганистанци, турци, кюрди. Магзините за булчински рокли са все така кичозно-помпозно бляскави, отворени до късно вечер и с вечна клиентела. Явно няма дефицит на сватби. А началото на квартала, малко преди чудесно подържания парк, се възвестява с типичен нашарен автобус, сякаш пренесен от някое кръстовище в Карачи или Мумбай. На края, изморен, нищо друго не ти остава, освен да се шмугнеш в първото изпречило ти се ресторантче. Посочваш небрежно какво да бъде и скоро пред теб се озовава най-вкусното чикен къри върху басмати и малко нахут, което може да искаш в този момент. Пластмасовата лъжичка и абсурдната мушама на розички чудесно описват всичко, което се случва отвън, из улиците на Саутхол – „Малката Индия” на Лондон.

DSCF4583DSCF4577 DSCF4575DSCF4588

20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

One thought on “Индия, град Лондон

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s