Корея 01: Сеул като първата любов в живота

KOREA001KOREA052

Снимката на тази жена, неясно всъщност какво правеща в кадъра, плюс случайна улична сергия на заден план, на която се продават също така неясно какви неща за ядене, реално е първата ми фотография, която направих в Сеул. Казано с още по-драматичен патос, това е първото фото, което щракнах на територията на Азия. Без изобщо да имам представа преди 13 години, колко други ще последват след това. Всъщност Азия е точно като продукцията, разположена на тази сергия. Някакви странни за нас, европейците неща, шокиращи, но същевременно любопитно. Първоначално се стряскаш, стъписваш, но някак си бързаш да се докоснеш до новото, до различното. Мисля че това е достатъчно адекватно сравнение. Азия няма как да бъде побрана в шепа, затова сега за известно време ще се концентрираме върху Корея, върху Сеул, така както си ги спомням след толкова дълъг период от време.

Вече съм сигурен, че като цяло впечатлението, което един обикновен българин добива от всяко едно азиатско кътче е същото като това, което добива по време на първото си ходене до Истанбул. Вариантите са единствено два и са крайно отрицателни един на друг. Или заобичваш или с първична погнуса се заричаш повече кракът ти да не стъпи там. Става въпрос за Истанбул, но също така за където и да е из Азия. При мен бе абсолютно същото. Единият час път от чисто новото тогава летище в Инчеон до центъра на южнокорейската столица не се брои за впечатление. Но излизайки от метрото, стоейки безпомощно с голям куфар и упътване в ръка как да открия хотела си, минаха няколко минути. През това време наблюдавах из всички посоки, вдишвах дълбоко непознатите дотогава миризми, след което бях готов със заключението си: Това е моето място! Бях категорично убеден, че рано или късно, ще се върна пак в Азия. Където и да е. А едва бях прекарал няколко минутки върху безименен тротоар в Сеул. Първата добра новина за която се сетих  успокои нетърпението ми. Предстоеше да прекарам цял месец, точно 32 дни в този уникален град. А само след няколко вече бях свикнал с гледката на сергия, пълна с изсушени октоподи, водни кончета на клечка, изобщо всичко, което може да бъде извадено от водата, преработено, изсушено и предложено за хапване. С тази Азия, „жълтата Азия” се свиква до такава степен, че след време започваш да усещаш липсата и, когато си направил прекалено дълга пауза между две връщания там.

KOREA152KOREA088

KOREA110KOREA387

Трябва да следваме фотосите, макар те да не запечатват нищо необичайно, единствено кръпки от сеулското ежедневие.  Заливащите сетивата ни ярки цветове, червеното, определено е цветът на Корея. Разбираш колко е важно да си уважителен към детайлите, да направиш не няколко, а хиляди червени фенери по един и същ начин, за да може като ги наблюдаваш, люлеени от вятъра да усетиш спокойствието и хармонията, която трябва да се предаде. Да нарежеш толкова много разноцветни лентички, закачени за дълги пръчки в близкия парк, за да чуеш в пълнотата шумът, който произвеждат при лекото потрепване на вятъра и всичко това да ти донесе радост. Да запазиш уважителна тишина в храма, където да се насладиш на приглушеното пеене на монасите. И тъй като в Азия има от всичко и за всеки – да направиш по-такъв изкусителен начин менте тениска, че вместо “ELLE”, да се получи някакво близко нам “LELE” и в крайна сметка да не ти пука от нищо.

Това е само началото ни в Корея…

KOREA099KOREA173 KOREA403KOREA131

20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s