Дали в Андора – не това е въпросът!

DSC08853DSC08858DSC08895 DSC08903

Кощунство, нали?Да си за първи път в град като Барселона, при това едва за няколко дни и да си губиш времето по някакви чукари, отстоящи на около 200 км, посока север. Луда работа. Какво изобщо може да прави човек в Андора? Това е въпросът!

Ами дори едно единствено нещо е достатъчно – просто да отметне поредната държава в своя пътешественически тефтер. Не че ние имаме такъв, но е истински греховно да не посетиш една от микро-държавите в Европа, ако си на толкова удобно за целта разстояние. 85 хиляди жители население, три четвърти от които обитават столицата Андора ла Вела. Разположена в Източните Пиринеи, между Франция и Испания от години Андора примамва туристи с най-различни страсти. Планинари, които могат да се отдадат на безцелното кръстосване на необятни масиви, около чиито върхове кръжат орли. Шопинг маниаци, които знаят, че там е едно от райските кътчета на необлагаемите стоки и цените на някои неща наистина си залужават разходката. Любители на хазарта или пък скиори. Или просто такива като нас, които попълват празните квадратчета на картата на Стария континент.

DSC08872DSC08871 DSC08921 DSC08990

Поради тази причина впечатленията надхвърлят далеч предварителните очаквания, които се състоят най-вече във факта да преминеш границата и да стъпиш на андорска територия. И да се снимаш пред някоя от табелките в подстъпите на Княжеството. Слава богу, оказва се, че сме уцелили в десятката. Току-що, преди няма и месец в града вече могат да се похвалят с грамадна забележителност. Насред централната уличка, току върху едно от малките мостчета се изправяш очи в очи с петметров Салвадор Дали. Истинска, оригинална творба на гениалния сюрреалист. Бронзовата статуя „Благородството на времето” се оказва дарена на Княжеството от един от мениджърите на испанеца и след като е обиколила възможно най-много престижни галерии по света, акостира именно в Андора ла Вела. Тя принадлежи към знаменития цикъл на Дали с разтеклите се часовници и някак си стои точно на място, върху ромоленето на реката отдолу. Изведнъж осъзнаваш какво се случва и как съвсем спокойно преминаваш по няколко пъти по време на вечерната си разходка покрай истински шедьовър, който по принцип би трябвало да бъде в музей и дори да не е възможен допир до него, камо ли да се облягаш за снимка. Извън арт-страстите, които неочаквано са те обхванали насред планинските масиви, очаквано откриваш множество от разнородно население – говорят се най-вече каталунски, испански, френски, португалски и руски. Едва след това се обръща внимание и на английския език. Превъзходни ресторанти, чист въздух, тишина, сред която дочуваш далечен звън на стада овце или крави, потоци с вода от всички страни, чест камбанен звън от църкви. От едната страна влизаш от Испания, прекосяваш на трета скорост цялата държавица и излизаш към Франция. И това ако не е предизвикателство за екипа на Flashspotting, здраве му кажи! Пред нас изобщо не съществуваше въпроса: Дали да отскочим до Андора?

20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s