Вратите на Дъблин, както и бирата, пък и счупените прозорци

DSC07641DSC07648

DSC07688DSC07647

Рядкост са градовете по света, за които така бързо да изплува асоциация. Дъблин е един от тях. А веднага се сещате за бира, за пиене на много бира, за какво друго. Ще стигнем и до бирата, сега обаче ще започнем с вратите на Дъблин.

Не си направих труда да проуча, но със сигурност е било някаква кампания преди време. Може би някой кмет е препоръчал, когато местните жители решават да пребоядисат своите входни врати, то ако е възможно, да го правят с различна от съседната врата боя. Просто за да бъде по-интересно, да бъде по-шаренко. Едва ли е заради необходимоста от по-добър ориентир, когато след поредната пиянска бирена нощ се завръщаш у дома и погледът ти се мержелее върху цялата улица, побрала десетки еднотипни къщи. И да имаш да задача поне да запомниш своя цвят. Червен, кафяв, син, зелен. Не, не е заради това, макар знае ли човек. Ирландецът е особена порода животно, от него всичко може да се очаква. Някак си обаче ти става по-весело докато се разхождаш покрай разноцветните порти. Някои дори са преизпълнини евентуалната кметска заръка, като са заменили червените тухлички около вратата с шарена мозайка. Самата разходка минава по-бързо.

DSC07752DSC07690

DSC07686DSC07645

Добре – на път към някоя от безбройните кръчми. Те също са шарени, привличат. Ясно е, че в голяма степен това е така и заради все по-увеличаващият се брой туристи в столицата на Ирландия. Да, вероятно звучи тъпо и безидейно. Може да звучи втръснало и възможно най-тривиално. Но отидете поне една вечер в дъблински пъб. По възможност – потърсете такъв, който отвън да изглежда че прелива. Да бъде блъсканица на входа. Едвам да си прокарате път до бара, където естествено да си поръчате бира. Докато си намерите място и преди да сте отпили, една трета от нея вече се е разляла. Блъскането е основен спорт в тези заведения. И ето – настъпва върховия миг. Местната банда подема песен и всички вкупом запяват. Забравете английския, песента е на онзи странно звучащ език, представяш си, че из цял свят по този начин са си говорили хората преди много, много векове. Бирите са във въздуха, няма нужда от отпиване, защото има заливане. Едвам дишате. Да, звучи инфантилно, но го опитайте. Поне веднъж в живота си, ако имате поне една вечер в Дъблин.

И внимавайте когато се прибирате. Дъблинските потайности дебнат. Най-малкото е леко притеснително, когато минете покрай изоставена сграда, под изпочупени прозорци. Пък било то и нарочно оставени така, с наивистична страховита кукла, до нея халба бира сочеща към близкия световноизвестен музей на Гинес. Все пак не всичо е нагласено и понякога от тези сгради изскачат леко плашещи хора. На тези сгради дори вратите им не са приветливо и шарено изрисувани. Особено на тези, на чиято фасада се мъдри надпис „Ню Йорк“. Голямата ябълка, създадена реално именно от ирландците. А както вече споменахме, ирландеца е особена порода животно, от него всичко може да се очаква.

DSC07682DSC07673

DSC07669DSC07656

DSC07736DSC07753

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s