Тунис 02: Небързане

DSC03381DSC03403 DSC03406DSC03411

Тунизийското ежедневие по нищо не се различава от което и да е арабско ежедневие. Животът тук тече плавно, монотонно. Сякаш река Нил, олицетворяваща всичко това, не протича единствено през територията на Египет, а през всички арабски земи, включително и тук, в Тунис. Никой не бърза, никой никого не препира за нищо. Време ще се намери за всичко и за разрешаването на всеки проблем. Това ти позволява спокойно да приготвиш фотоапарата, да се нагласиш, евентуално да зумираш, след което да направиш поне два-три кадъра за всеки случай. Сцената пред обектива сякаш е неподвижна, нищо не се променя в различните кадри.

Движението из тесните улички е бавно. Бързо се движат единствено децата. Те вдигат и най-много шум. Не така обаче е при обущаря. Видно е, че той няма как да се оплаче от липсата на поръчки. Но това не му пречи спокойно да изиграе няколко игри на карти със съседа си. Самото подаване на следващата карта тече също така по познатия бавен и муден начин. Удоволствието от играта, от бъбренето с приятел, от пиенето на чай се консумира до край. Да се върнем към децата. Момче се е качило на перваз и небрежно клати крака, гледайки под него как две, видимо по-малки от него хлапета си играят. Малко по-встрани възрастна жена обяснява нещо на мъж, който с категорично отегчение или по-скоро досада изслушва напътствията и. В края на същата улица са струпани много други жени, на различна възраст, които говорят, търсят нещо от близкия магазин или просто се лутат из сокаците в града, убивайки премногото време с което разполагат.

Стигаме и до друга жена. Седнала на неуютните стълби тя е разхвърляла пред себе си боклучави употребявани дрехи с надеждата някой да хареса нещо. Една-две покупки през деня вероятно ще осмислят цялото и киснене. Въпреки това, силно се съмнявам това да се случи, най-малкото такива като нея са безброй във всеки един от големите тунизийски градове. Картината на безметежното арабско време, течащо тук се допълва от възрастен търговец, облечен в задължителното бяло, който е застанал на входа на безистен, пълен с магазини. На пръв поглед обаче те са много повече от клиентите, които в този момент просто липсват. Или може би не бързат да се появат. Докосвайки се отблизо до всичко това усещаш релаксиращият ефект, който никой луксозен спа-център не би могъл да ти достави. Няколко дни из тези улици, влизайки безцелно из прихлупените магазинчета е способно да те зареди с много повече енергия и от най-хубавия плаж на света, от престой в най-тузарския курорт. Единственото условие е сам да потърсиш всичко това. Това незаменимо кратко надникване в местния бит няма да почука само на вратата на хотелската ти стая. Трябва само да го откриеш.

DSC03450DSC03446 DSC03443 DSC03453

20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s