Тунис 01: Бялото слънце, малко над пустинята

DSC03357DSC03355 DSC03362 DSC03382

Никога не съм предполагал, че Тунис може да ни впечатли в пъти повече от предварителните очаквания. Една-две години преди местното население да излезе с открити лица по улиците на големите градове и да притесни сериозно европейските туристически агенции, които масово връщаха пари за резервации в Тунис, това място в Северна Африка бе едно от най-спокойните кътчета, където можеш да се потопиш и да не очакваш…нищо.

Тунис не те натоварва с кой знае колко задължителни туристически атракции, които по принуда трябва да посетиш. Може би древния римски Ел-Джем или ако си върл фен на „Междузвездни войни” – о да, градчето Татуин. Станало известно след като Джордж Лукас кръсти по този начин родната планета на Люк Скайуокър и засне голяма част от сцените от Епизод IV именно из тези места. Обиколил съм почти всичките му големи градове – през късното лято с Поли бяхме в Сус, Монастир, столицата Тунис и в синьо-бялата перла Сиди Бу Саид. Така се случи, че месеци по-късно, беше зима, ако изобщо подобно понятие е акуратно дори в Северна Африка, прекарах доста дни и в Сфакс – втория по-големина град. Изумително е колко бързо се свиква с Тунис, с местните нрави, с начина на живот, с начина на придвижване, с местната кухня. Да пътуваш с влак, която и да е вътрешна отсечка е преживяване, сравнимо вероятно с онези легендарни индийски влакове, където купетата нямат врати, прозорците са вечно отворени, а пътниците са далеч повече от допустимия капацитет. Да комуникираме с кондуктора, който се измъчва дори на уж задължителния френски. Не че ние го владеем. Да, разбира се преди това закупуването на билет е също така едно отделно преживяване. Ако пък решите да се разходите първата ви вечер и да хапнете нещо непретенциозно навън, то наистина се настройте именно по този начин.

В големите градове и най-вече в курортите е пълно с туристи, но може би близо 100% от тях разчитат на пълния пансион в хотелските комплекси от затворен тип. Там се отива и в следващата една или две седмици графика ти е разчертан до часове. Поради тази причина уличната храна не е ориентирана към чужденците, към туристите. Помня как нито в Сус, нито в Сфакс с дни не открихме да продават дюнер. В онзи му вид, в който може би всеки гладен европеец се е надявал да открие. Не, моля, това не е Германия, Холандия или Истанбул. Уличният фаст фууд е сведен до небрежно накъсани паченца пилешко или агнешко месо върху нагорещена плоча, или малки свряни заведения, където местните влизат и започват да ядат от традиционните купи, където върху основата от кус-кус има месо с кокали и зеленчуци. Всеизвестен факт е, че на много кътчета из света е пълно с марокански ресторанти, но честно казано, не помня да съм срещал тунийзиски.

Ето я разликата – близкото по усещане и външен вид Мароко отдавна е ошлайфано в тънкостите на туристическия занаят, докато Тунис не само не прохожда, той сякаш не желае външна намеса из своите сукове, из своите улици. Немецът, англичанинът или руснака са заврени в хотелите. Те ще си отскочат по пустинята, тя естествено е долу на юг, където е задължителната атракция – яздене на камили, ще се печат по плажовете, ще направят организиран тур из някоя Медина и толкоз.
Всичко това обаче прави Тунис някак по-спокоен, по-неангажиращ и по-релаксиращ. Помня Мароко в кафяв цвят. За Тунис няма никакъв спор – цветът е белият. Спокойно може да се направи метафората – бялото, като израз на девственост, на непорочност. Бели къщи, бели улици, бяло небе. Дори преобладаващия цвят на дрехите е белия. Тук-там можеш да усетиш контраста от някоя синя или зелена врата или навес, или пък от купола на джамия или червено, издаващо веещия се национален флаг. Или пък незнайно защо опъната нависоко петолъчка – може би местен опит за пробив на социалистическите идеи и по тези места. Или сувенирния дървен аскер с фес на главата, остатък от влиянието на Османската империя. Но въпреки тези цветни дразнители, Тунис си остава чисто бял. Успокояващо бял…

DSC03545DSC03418 DSC03551 DSC03353

20153_235916441522_705921522_3402517_3009716_n

Реклами

4 thoughts on “Тунис 01: Бялото слънце, малко над пустинята

  1. Нормално е и страна като Мароко,която е посещавана от толкова много туристи годишно да бъде направена, така, че да привлича още повече.Все пак хората са разбрали, че от това и самата им страна печели и съответно всички те.Чудя се кога и в наша България ще започнат да привличат повече туристи, има какво да им покажем със сигурност.Статията вие страхотна и силно впечатлени ми правят тези бели къщички с малки прозорчета.Дано да снимате и да ни разкажете малко за историята на Мароко.

  2. Всичко е толкова бяло и красиво и погледнато от малко по отдалеч как са подредени самите сгради една до друга като на пирамидки едните по високи след това на хълма следващите и така.Сигурно е приятно да израстнеш на такова място стига да е мирно.Благодаря ви за приятната статия и дано да споделите още снимки с нас.В Мароко знаят как да привлекат хората това е безспорно, но и в Тунис има какво да се види и да си купиш особено ако може и на места да се пазариш.

  3. Гледайки сега тези снимки си казвам какво толкова има в тази Тунис че толкова привлича,но явно самите хора, културата им и малките улички те карат наистина да усетиш техният начин живот и да изпиташ други чувства. Съгласна съм, относно техният фаст фууд е сведен до небрежно накъсани паченца пилешко или агнешко месо върху нагорещена плоча, или малки свряни заведения, където местните влизат и започват да ядат от традиционните купи, където върху основата от кус-кус има месо с кокали и зеленчуци хаххаха за тези неща мои познати също сами казвали, но пък това е още по забавното, може пък да ти се падне хубав кокал хахах

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s