Буенос Айрес. Отвъд Кварталът и Отборът

Не може да ви втръсне този град. И бъдете сигурни, че той е на ваше разположение далеч повече от необходимия един ден, в който да отметнете Ла Бока.

Туристическият квартал е задължителен, но далеч не най-изчерпателен за Буенос Айрес. Има още Сан Телмо и Монсерат, Ретиро и Реколета. Всъщност Реколета не е само гробището. Макар то да е далеч по-слънчево и по-приветливо от „Пер Лашез”. Или може би всичко зависи от времето, когато ги посещаваш. Все пак става въпрос за пространства, пълни с покойници. Но наистина не си струва да се отбиеш до Реколета, само и само да видиш семейната гробница на Фамилия Дуарте и тази на самата Ева. Простете, но ако филмът бе с участието на някоя талантлива аржентинска актриса, а не със скандална световноизвестна певица, малцина щяха изобщо да са чували за жената на един от емблематичните южноамерикански лидери. Камо ли да тръгнат да „…плачат за Аржентина”. Реколета предлага едни от най-фантастичните жилищни кооперации, в които е събрана целия блясък на старата буржоазия. Един застинал къс от средата на 20 век. Традиция, гордост, но без никакви предрасъдаци.

Пак трябва да се спомене Бока. Но ще бъдете изключително несправедливи, ако обърнете внимание само на един от двата местни футболни гранда. Другият – Ривър Плейт има не по-малко славна история. Просто лош късмет – нямат си Диего, а „само” Алфредо Ди Стефано. В рамките на седмицата, уцелихме мач на националния на Аржентина. Беше именно на „Ел Монументал”, домакините биха съседите от Уругвай, Меси вкара гол. А футболът е пропил толкова много аромата на Буенос Айрес, колкото матето и мириса на говеждо месо цяла Аржентина. Което означава – много.

Най-голямото преживяване в Буенос Айрес, освен да пресечеш „Авенида 9 юли” без да се задъхаш? Да хванеш такси, някъде към 9.30 вечерта и да обясниш, че си турист, но не искаш да вечеряш в ресторант, където евентуално ще срещнеш други като теб. Да помолиш шофьора да те забие в някой отдалечен квартал, да намали обикаляйки из полуосветените тесни улички и да избереш къде да спреш. Влизаш, опитваш да развъртиш скромния си испански езиков речник и започва една от най-добрите ти вечери. Може дори да не вечеряш, ако се захласнеш да разгледаш всичките отрупани със снимки и изрезки стени. Влизат нови посетители, всички се поздравяват, музиката е великолепна, ако сте само двама, ще се наложи да споделите масата вероятно с друга двойка. Няма проблем, това носи допълнителен бонус настроение. Едва в полунощ се връщаш в центъра. Пак си на най-широкия булевард в света. 140 метра от светването на отсрещния светофар ти се струват истинско пътешествие. Замисляш се, защо тази авенида е постоена точно по този начин и точно тук, а не в Сталинска Москва или някъде в Пекин. Не, че на тези места мегаломанията не ги е биела по главите. Но аржентинските столичани си се гордеят с това. Освен прословутата широчина, тук са разположени и голяма част от атрактивните танго-ресторанти. Плащаш си солен вход, ядеш, пиеш и гледаш танго. Искате обаче да танцувате? Пак малко след привечер, пак хващате такси, пак тръгвате към страничните улици. Ето това вече е един от най-незабравимите ми спомени. Да попаднеш случайно в квартален самодеен танцувален клуб. Млади, стари, идват, някои се познават, други – не, покана за танц, след която вече всеки е приятел на другия.

Липсва ми Буенос Айрес. Но засега трябва да си тръгнем. Бяхме достатъчно дълго заедно.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s