Американско Торонто

Мислех като първо изречение да бъде нещо от сорта: Торонто ми беше първият град в Северна Америка! Понякога обаче сме болезнено педантични и детайлни.

Един от най-кошмарните ми полети – края на февруари, а 90% от пасажерите са кой знае защо болнави, грипозни и многодетни румънци, сърби и косовари. Мислех си, че полетите до Канада с връщащи се към Европа празни самолети е практика от миналото някъде между края на 80-те и началото на 90-те на миналия век. Един мой втори братовчед беше минал по този път. Помня разказите на майка му и баща му, за онези легендарни полети до Хавана с презареждане в Торонто или Монреал. Или по-скорпо с преразтоварване. Някак си се сещах за тези случки по време на часовете над Атлантика, но всъщност повече внимавахме някой кихащ съсед /по седалка и по балканска линия/ да не ни развали удоволствието от предстоящата седмица. Самолетът кацна най-напред в Монреал. Така, че ако бъдем буквалисти канадското ми сефте бе именно в сърцето на Квебек, на ледената зимна писта, където кой знае защо се наложи да чакаме два часа при отворени врати и зловещи минусови температури навън. Допълнителния полет до Торонто протече очаквано в намален пътников състав.

Помня как умората и настинката повали всички от нашата група. Беше привечер, за Поли нито Канада, нито Северна Америка бяха нещо ново. Но за мен нещата стояха точно така. Абсурд бе да пропилея първите си часове в безгрижен, макар и необходим сън. Но усещането да помиришеш първият си американски въздух, да прекрачиш през първите си пресечки в типичен северен мегаполис, да бъдеш една малка част от един от най-космополитните градове в света си струваше усилието. По подобен начин усетих излизането си от спирката на метрото в Сеул. За първи път бях в Азия. Толкова силен ще остане и споменът от вечерната разходка из Торонто.

На другата сутрин имах привилегията да бъда гид в малкия епицентър, който вече бях превзел. По една или друга причина, именно най-големия град в Канада бе посещаван мисловно години наред. Имаше места, градски емблеми, които вече бях виждал и разучавал от дистанция. Ориентирахме се лесно кое къде е. Със сигурост едно от местата по света, където предварителната подготовка бе на повече от високо ниво. Веднага разпознахме едно от култовите места – Нейтън Филипс Скуеър – и да, хванахме го по време на периода, когато е превърнат в открита публична ледена пързалка. Куин Стрийт, Бей стрийт и Йънг стрийт – е, не изминаваме целите и 1 900 км, тъй като и ние сме твърдо убедени, че става въпрос за елементарна хватка, целяща попадане в Книгата на Гинес. Пък и не разполагаме с необходимото за това време. Разбира се – телевизионната кула. Може да е захаросано-туристическо, но си струва. Особено със зимната окраска навсякъде. Торонто е едновременно празен, особено през този сезон, тъй като милионите му жители са или в колите си, или в паралелно построения подземен град. Но и едновременно препълнен, най-малкото това е така поради факта, че над 50% от населението му е съставено от НЕродени в Канада. Вероятно най-имигрантският град в света, десетки етнически квартали, всякакви раси около теб. Все неща които винаги привличат вниманието и инитреса ми. Всъщност за цветността в Торонто ще си направя отделна тема.

Сега просто вдишах дълбоко първият си американски, първият си канадски въздух. Беше студен. Но незабравим.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s