Бока. Кварталът.

Не знам защо предварително бях чел, този или онзи също бе казал, че в Бока било много силно усещането за Европа? Пълни глупости, Бока си е Южна Америка и Аржентина на 100%. Вярно, първите заселници в този, може би най-популярен квартал на столицата Буенос Айрес идват от Италия, дори конкретно от Генуа, но годините толкова много са насложили мириса на мате и на танго, че Бока е станал първообраз. Той вече е оригиналът, по който се сравняват останалите. Не съм бил досега в Генуа, но по фотосите изобщо не намирам прилика между тамошния Бокадазе и мястото, от където към света са тръгнали тангото и Диего Марадона.

Съгласявам се веднага, че туристическата обремененост на Ла Бока реално (пълното име на квартала) в днешно време е голяма. Ясно ми е, че танцуващите танго из тесните улички са бедни студенти, които търсят как да вземат някой и друг долар повече от туристите. Изобщо доста е трудно да се разхождаш из един от най-популярните квартали в света и да се абстрахираш от съвременната цивилизация, донасяща ежедневно тълпи от посетители, слизащи групово от автобусите на паркингите. Но все пак е очарователно. И някак си приятно. Неизбежно правиш второ, че и трето повторение по вече провървяни улици.

Любопитно е да се види тази стара снимка на „Каминито”, уличката, която днес реално е музей на открито. Музей на цветовете, музей на аржентинската страст. Една от много малкото стари снимки, от 1939 година, когато туризмът е бил някаква непозната чуждица, когато „Каминито” е била криволичеща улица, по която е вървяла теснолинейка. Черно-белият фотос, който е сред ценните експонати в Градския музей на Буенос Айрес разкрива целия шокиращ контраст. Тогава сякаш и на живо са съществували само тези два цвята – черно и бяло. Вероятно и малко кафяво, може би доста сиво. Сега има много жълто, разбира се, примесено със синьо, двата основни цвята на Ла Бока, допринесли за дизайна на екипите на един от най-популярните футболни тимове в света. Но има и много червено, много розово, зелено. Най-различни нюанси, но събрани в едно настроение. Вечно усмихнато. Ето го едно от най-прочутите кафенета „Каминито Хавана”, ето ги пластмасовите фигури на легендарния Гардел, на Евита, на дон Диего, ето и истински двойник на митичния № 10.

Ла Бока е една мъничка част от големия град на тангото. Няма как, ще си спомняме още за него. Буенос Айрес не може да бъде побран в шепа.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s