Football, football, football! Alezz, alezz, alezz!

Винаги когато настъпи някакво футболно време, когато дойде футболно лято, продуктувано от поредното световно или европейско първенство, се сещам за една песен. Santa Maradona – още като я чух за сефте в началото на 90-те, ме хвана здраво за гърлото. Няма по-футболна песен! Няма разни Джана Нанини, Анастейша, Рики Мартин или Уака Уака, и не знам какво си подобно. Все химни на големи първенства, но по-скоро просто поредните топ-сингли на съответните артисти. Santa Maradona е по-добра дори от онази за шампионите на Куин!

Песента е на Мано Негра – просто уникално съвпадение, че когато я чух за първи път, Диего Марадона бе все още голям идол, а Casa Babylon бе поредният албум-шедьовър на французите. На границата на 80-те с 90-те години у нас имаше точно пет човека на кръст, които бяха наясно със съществуването на тази група.

Точно през 1994 г., откогато е и песента, Марадона бе уличен за употреба на непозволеното вещество ефедрин, ден преди мача на неговата Аржентина срещу България. Там някъде кралят взе да слиза по стълбичката надолу.

Но да посетиш години по-късно може би най-свещеното (след квартала Бока в Буенос Айрес) място, свързано с религията „Марадона”, си е тръпка. Да усетиш онзи Неапол, свързан именно с дребния футболен гений. Бях в тази част на Южна Италия близо 20 години след като за последно Диего носеше екипа на „магаретата” на стадион „Сан Паоло”. Но сякаш това се бе случило вчера. Не, дори усещането бе сякаш това никога не е приключвало. Все едно ей сега, след няколко дни, Наполи ще играе поредния си мач от калчото и от тунела на стадиона ще се покаже онази емблематична къдрава глава.

Въпреки че е далеч от онези успехи с Дон Диего начело на отбора, 1 милион жители продължават да живеят ежеминутно с футбола, със спомена за легендата. Освен традиционните сувенирни артикули, това се забелязва най-вече сред многобройните мини-параклиси из града с поставени снимки на футболния Бог. На централната пешеходна улица Марадона дори си има собствен параклис. Знаем много добре за отношението на южняците италианци към религията, шега не бива да се прави с това. Но дори в този си консерватизъм те са допуснали подобно отклонение от каноните. Реално аржентинецът е канонизиран, което в случая няма нищо общо с истински регистрираната църква на негово име в родината му. Да се закълнеш в свети Диего е позволено в Неапол. Да се уповаваш на него – също!

Ecoutez les supporters: Football, football, football Allez allez allez! Виж Неапол и…чуй песента за свети Марадона!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s