Извинете, свободно ли е мястото?

Сигурно има стотици песни, в които се пее за столове. Но не са сред известните. За разлика от всякакви за стълби (…към рая) или за легла (…от рози). Тогава защо винаги като пътуваме с фотоапарат в ръка, все снимаме места за сядане? Било то столове, пейки или нещо подобно. Не ще да е само поради факта, че за разлика от това да снимаш живо същество, тук не ти се налага да го караш да се усмихне, да не мърда, да се премести.

Едва ли има някой от вас, който да не е снимал столове. Опитайте да се замислите, колко много очаквания са натрупани върху всеки един. Ето този например, с надписа „Open”, поставен върху него. Намира се пред кафене в Сан Франциско. Всяка сутрин рано, този който отключва заведението го изнася и поставя табелката върху него. Ясно, този не се използва за сядане. Макар някога да е възможно да е вършил и тази обичайна за един стол работа. Вероятно хора са присядали в очакване на нещо, на някого. Тези двата, един срещу друг, вече са си за сядане. Удобно, отпускаш се и не мислиш за нищо. Въпреки че имат донякъде декоративен вид, може и да са просто част от дизайна на двора. Намират се в Холандия. Грехота ще бъде, ако никога никой не ги е ползвал по предназначение.

Тези две столчета или по-скоро нещо като отрязани седла от велосипед също си стояха някъде из Щатите. Червеният е малко по-голям от зеления. Имаха някакво специално предназначение, ама вече забравих какво. Но пак е свързано с очакването. Сядаш, макар да не съм убеден, че са от най-удобните на света. Другата двойка, тези дървените столчета, са от Гърция. Явно кафенето е модерно, разнороден стил. Едното столче е бяло с плетена подложка, другото от онези най-старите, дето и ние ги помним. От едно време, когато нямаше и чак толкова голям избор. За каквото и да е, камо ли за столове. Кой толкова ще ти подбира, важното бе да има къде да седнеш.

За сядане, за очакване на някого, на нещо, служат и пейките. Тази синята е в Аржентина, в Буенос Айрес. Капанчето зад нея още не е отворено по време на снимката. Освен чакане, явно на тази пейка пада и голямо похапване. Не случайно на метър от нея има голям кош. Виждам и друго, паднало е голямо оцветяване на целия пейзаж. Другата пейка е от Исландия. От тези, дето си имат постоянен седящ спътник. Очевидно не е някоя известна личност, писател или нещо от сорта. Просто фигура на уморен човек. И определено с вид на очакващ. Благодаря за оставената небрежно бебешка количка. Кадърът се получи.

Ами какво да кажем за тази немска идилия – две столчета, масичка, цветя. Не са оставили много място на масата, най-много за халба бира или чаша кафе. Но ако се намираш точно на това място, ако времето е прекрасно, каквото беше докато снимах, дали изобщо имаш нужда от каквото и да е допълнение към това просто да си седиш? На това място е позволено дори да не чакаш нищо. Просто си стоиш на стола. Иначе столовете не винаги са луксозни, дизайнерски, хубави. Може да си седнал и на най-обикновен евтин стол от пластмаса. Имаш ли компания – имаш, имаш ли сутрешен вестник в ръка – имаш, имаш ли разхладителна напитка – имаш, имаш ли същите удобни джапанки като на колегата – имаш. Какво друго ти е нужно тогава, какво удобство? Просто си в очакване на поредния горещ ден в Тайланд. До следващата утрин.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s