Къщите на изгряващото слънце

Глупости! Къде се е чуло и видяло точно в Холандия да се говори за слънце? Не че липсва, но навестява местните много по-рядко, отколкото го прави непрестанният дъжд. Дори през лятото.

Няколко пъти се случи, именно по това време на годината, да прекарвам седмици в дълбоката холандска провинция. Смешно нали – държава, която, ако слушаш футболен мач по радиото, можеш да прекосиш от единия до другия край в рамките на 90-те игрови минути. Но провинцията все пак си съществува. Далеч от забързания градски ритъм. Хората живеят единствено в къщи, разбира се, често това са същите хора, които през делничните дни са в близкия голям град, а останалото време прекарват в селцата. Нещо, което далеч не е запазена марка за Холандия.

През лятото на 2011-а се случи да съм в Хеелсум. Население от 3 800 жители, но някак трудно може да се пресметне поради постоянната градска миграция. През септември 1944 година тези площи, сега заети от прекрасни къщи със спретнати дворчета отпред, в рамките на седмица са били арена на прословутата битка край Арнем. Най-вече в съседното селце Оостербек, но и тук в Хеелсум, са се водили сериозни сражения, останали в историята като „Операция Маркет-Гърдън”, или опитите на съюзническите сили да извършат най-големия въдушен десант в историята, навлизайки в окупирана Холандия. Този епизод от Втората световна война е възпят многократно в романи и филми, последният от които бе преди няколко години – Zwartboek на Пол Верховен. Общо 8 хиляди войници са намерили гибелта си именно тук, в този регион, където сега са къщичките.

Най-напред благодарение на любимото холандско превозно средство – велосипеда, дълги часове сновях от улица в улица и крадешком заснемах къщичките. Беше някак си набързо, не говоря за някаква сериозна фотография, нито пък за някакъв арт. Просто кражба на миг лично пространство, а тези, които смутено поглеждаха пред завеските тревожно се чудеха кой е този, дето снима подбрани къщи из съответната улица и наднича в дворовете. Исках да ги споделя, за да не остане цялото това спокойствие и красота единствено за мен. По-късно вече прочетох накратко и историята на тези гори, на тези поляни, част от които днес са превърнати в най-мечтаните места за живот.

Ясно е, че Холандия няма как да бъде асоциирана с място, откъдето изгрява слънцето. Най-малкото защото се пада на запад спрямо голямо количество държави.  Посоката, където слънцето залязва. Но когато си тук, когато чувстваш самотата и едновременно с това наличието на толкова много история, природа и мир от всякакво естество, няма как да не приемеш, че всички тези къщи са благословени с постоянно слънце над тях. Нито изгряващо, нито залязващо. Просто стоящо над тях, като закрила, като извинение за онези смутни времена, в които всичко е било микс от било бомби и човешки трупове.

Нищо друго не ти остава освен да мечтаеш. Нищо друго не ти и трябва на подобно място, освен да се отнесеш в този спокоен и тих оазис, който няма как да бъде разбран от местните обитатели. Трябва да си натрупал всяка една брънка от родното ежедневно напрежение, за да има смисъл от това да въртиш безцелно педалите  и хоп, да спреш пред поредната къщичка, да се огледаш, да помиришеш зеленината наоколо и да откраднеш поредния слънчев миг.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s