Островът на прокажените

Озовах се на остров Крит по време на работно пътуване. Всичко беше организирано по часове, и дори по минути, а натуралното ми любопитство да изследвам свободно непознатото пространство около мен беше потиснато от грижливо подготвена програма. И все пак – никой не можеше да ми отнеме утрините с мирис на море и невероятната гледка, която се разкриваше от прозореца на хотелската ми стая.

„Добро утро, Спиналонга!”, отправях всяка сутрин поздрав към крепостта на не повече от километър-два от хотела, в който бяхме настанени… Туловището с типични за венецианската епоха форми, ме привличаше с тайнствеността си. Малкият остров, изкуствено отделен от основния остров още по времето на първите му обитатели – венецианците, с цел по-добра военна защита, има изключително шарена история. Изоставен от съдателите си през VII век, заради зачестилите нашествия на арабските пирати, островът отново приветства оригиналните си обитатели няколко века по-късно, този път с търговска цел, само за да бъде изоставен пак след падането на Константинопол под натиска на Османската империя. Турците се заселват трайно по тези места, като установяват своите порядки и традиции, построяват къщи в типична за Османската империя архитектура, разположени зад оригиналните стени на венецианската крепост, и създават там свое малко общество…

Тук обаче идва интересното. В началото на XX в. крепостта е превърната в… колония за прокажени. Местните дори твърдят, че именно намерението на гръцките власти да изпратят тук прокажените си от цяла Гърция, та дори и от други части на Европа, принуждава турските семейства да напуснат домовете си. Колония наистина е създадена, при това за повече от 50 години, като една от четирите подобни съществували изобщо в Европа…

Докато се разхождахме зад стените на Спиналонга си представяхме живота на обитателите й. Мъже, жени, старци, деца. Свещеници. Малки работилнички, в които болните практикували занаятите си. Хлебарница, дори кинсалон. Живот като този на всички други хора, и не съвсем. Комуникацията им с външния свят се осъществявала посредством крепостен вход, носещ странното име „Вратата на Данте“. Истината е, че прокажените получавали помощ от държавата, във вид на храна, вода и социални осигуровки. Местните също търгували с тях, като им носели прясна риба, месо и яйца. Преди да им платят, прокажените преварявали парите в специално създаден за целта съд (приличащ на огромен котел).

За отхвърлените от света болни Спиналонга било повече от просто покрив на главата – крепостта за тях била гостопримен дом. Тъй като прокажените били последните обитатели на острова и крепостта, преди превръщането на последните в туристическа атракция, духът им все още броди по калдаръмените улици там. Повечето къщи са изтърбушени и в тях си е проправила път буйна растителност, най-често под формата на кактуси и диви цветя. Въпреки това в съзнанието ти изникват сцени от живота там – хора, прокудени от света на себеподобните си, които се опитват въпреки това да постигнат мечтите си… Момиче, което чете книга на прозорец с дървена рамка. Момче, което крещи сутрешните вестникарски заглавия. Момче и момиче, хванати за ръце, на разходка под каменна арка. Жена, която полива градината си. Мъж, който продава прясна риба. Живот, който продължава независимо от белега на болестта.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s