Кума Лиса в Шотландия

С какво свързвам Шотландия (за Кума Лиса ще стане дума по-късно)? С Шон Конъри и Кристоф Ламбер (макар последният да е чист французин и допирът му с Шотландия да е бил единствено във филма „Шотландски боец”, където също играе Шон Конъри). Свързвам я с уискито и с карирания килт, както и с гайдите, макар българското в мен да се бунтува в последния случай. Сещам се и за филма „Смело сърце”, където Мел Гибсън, в ролята на шотландския бунтовник Уилям Уолъс, много преди да се пропие в истинския живот, раздаваше правосъдие с развети коси, броня и меч. Сещам се и за поета Робърт Бърнс, дори с Ники сме посещавали кирпичената му къщурка-музей със сламен покрив, недалеч от Глазгоу. И до ден днешен съм влюбена в музиката на Travis, а вокалистът им Фран Хийли е един от личните ми идоли. Както и никога неостаряващият Юън Макгрегър, чийто път нагоре към славата тръгна именно от родината му, и по-специално от Единбург, където е сниман Trainspotting, филмът-култ за цяло едно поколение, който задочно е кръстник и на този блог.

Другата ми връзка с Шотландия е лична – в началото на 90-те, докато работех в частно радио във Варна, се запознах с Пол и Бети – чистокръвни шотландци, но безумно влюбени в България. По време на една от поредните им почивки на Златни пясъци, двамата, тогава 40-годишни, почукаха на вратата на радиото с въпроса: „Имате ли записи на Георги Христов?” – случаен минувач ги беше насочил към нас. Въпросът ми се стори шокиращ, тъй като в онези години аз бях по-скоро неформална в музикалните си интереси, водех шоу за независима музика, а Георги Христов беше за мен тотална отживелица. Въпреки това ентусиазмът им беше толкова заразителен, че направих всичко възможно да намеря за тях онова, от което имаха нужда. Оттогава с Пол и Бети сме приятели. Те продължиха да идват до България през годините и винаги носеха нещо интересно със себе си – последно издание на музикална енциклопедия, дигитално мини радио със слушалки, шортбреди (шотландски маслени бисквити) видеозаписи и тишърти от музикални фестивали (като прочутия T in the Park например). Аз от своя страна ги зареждах с музика от архива на „Златния Орфей”, на чиято сцена именно бяха видели Георги Христов за първи път в живота си. Готвех им нашенски гозби, а те ми разказваха за екзотични дестинации. В промеждутъците между почивките си у нас, Пол и Бети правеха и други пътешествия – до Китай, Индия, Латинска Америка… но винаги се връщаха в България – за поредния фолклорен фестивал в Копривщица, празник на розата в Казънлък, или просто, за да се видят с мен и Ники. Подкрепяха ни много през годините, докато стъпим на краката си. А през 2003 година им отидохме нагости в Далримпъл, Шотландия…

Освен с внучката им Стефани и котката Тиги, се запознахме и с огромната им колекция от символи на родния социализъм. Пол беше успял да съхрани най-невероятни неща от нашето вече позабравено близко минало в дебели и добре подвързани албуми със спомени – билетчета за градския транспорт на стойност 6 ст., бележка от ресторант за порция кебапчета и шопска салата, опаковка от шоколад „Кума Лиса”…  Замислих се как някои неща, предизвикващи негативни емоции в нас, бяха „златни бижута” в колекцията на един чужденец. Но, подобно на преклонението на нашите шотландски приятели към Георги Христов, и това тяхно странно занимание заслужаваше нашето абсолютно уважание. Както и фактът, че на младини Пол се беше срещнал на живо с един от абсолютните идоли на Ники – Пол Макартни, а една снимка, на която двамата съименици държат по един ярко оранжев портокал, снимана лично от Линда Макартни, и до днес служи за доказателство за тази емблематична среща някъде в началото на 70-те. Всъщност историята е, че Пол (Макартни) почивал в шотландската си вила и имал нужда от настройване на пианото си, а нашият Пол, пианист по професия и призвание, бил човекът, който се отзовал да свърши тази работа.

В един студен зимен ден с Пол и Бети тръгнахме към Глазгоу. По пътя се отбихме в градчето Еър, където гледахме странен мюзикъл в местния театър, в който звездите, като единствени чужденци в залата, бяхме ние, а не актьорите. После продължихме, видяхме стар замък, потрошена крепост, замръзнал морски бряг… настръхнала птица върху пътен знак… В Глазгоу ядохме в апокрифен ресторант, познат само на местните, където всички предложения бяха с трудно произносими имена. Наложи се дори Пол да ни превежда менюто, както и въпросите и отговорите на сервитьорката, която не се съобразяваше с факта, че не сме местни и изброяваше специалитетите на деня със силен акцент. Затворихме деня с посещение в Галерията за съвременно изкуство – една от добрите, които сме виждали в живота си.

Разбира се, черешката на тортата беше пътуването ни до Единбург. Стигнахме дотам с влак и си наехме стая непосредствено до железопътните линии – гледката пред прозореца беше средновековно-индустриална. Температурите навън бяха доста под нулата, което беше изпразнило улиците на един от най-енигматичните и мистериозни шотландски градове до неузнаваемост. За да се посгреем се шмугнахме в малко бистро, където закусихме със супа от картофи, праз и дниджифил – не че бяхме толкова гладни, но умирахме да стоплим някъде ръцете си. Бродихме по улиците с готически фасади, разминавахме се с тийнеджъри, излязли сякаш от филм на Тим Бъртън, спирахме да послушаме музиканти с килтове и гайди, кръстосвахме площади, носещи отпечатъка на традиционния местен арт фестивал  и попивахме от оскъдните слънчеви лъчи, прокрадващи се измежду сградите… В този момент заобичахме Шотландия. Може би не толкова силно, колкото Пол и Бети обичаха България, но достатъчно, за да пожелаем някога отново да се върнем там. А докато това се случи просто ще слушаме Фран Хийли и неговата нежна китара, и ще си припяваме…

Everything is open
Nothing is set in stone
Rivers turn to oceans
Oceans tide you home
Home is where the heart is
But your heart had to roam
Drifting over bridges
Never to return
Watching bridges burn…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s