Молитва за тишина, Турция 02

Допреди години бърках Синята джамия и Св. София в Истанбул. При първите ми няколко посещения там, така и не понечих да се втурна заедно с лудите туристически тълпи, които жужаха най-вече около този регион от старата част на града (Султанахмет). Сигурен съм, за мнозина това са единствените молитвени храмове извън тяхната религия, които са прекрачвали. Но не и за мен. В тях липсва тишината.

Също така мразя помпозните работи. Затова обикнах невзрачната, малка, почти порутена сграда в селцето Кумкьой. Прекарах близо половин месец, минавайки пеша всеки ден покрай този тих и спокоен божи кът. Научих, че няколко години след построяването на джамийката, до нея е била изградена и малка сграда, където живее имамът със семейството си. Някакъв упорит клон е обгърнал всичко това, наоколо прах и ревящи строителни дейности. Минарето, облепено с гледжосани плочки в светлосиньо е с олющена фасада, огромен разкривен надпис подсказва къде е тоалетната. И на целия този фон лъскав джип, от който шофьор помога на немощен старец да слезе, за да влезе в храма за молитва…

Често мястото е празно вътре. Можеш дълги минути да стоиш в тишината. Типичната облицовка от фаянс. По този начин акустиката усилва многократно звука от всяко твое движение. Хубаво е, че се движиш бос, върху меките килими. Спирам пред може би най-кичозния часовник, който някога съм виждал. Също от фаянс, нещо като естествено допълнение на декорацията наоколо. Мижави пластмасови стрелки отброяват времето до следващия езан. Сега е три часа следобед, наистина най-спокойното време. Чува се само безвремието.

Продължавам с любопитство да разглеждам останалото оборудване. Има библиотека, предимно с книги на религиозна тематика, колона, която се използва за петъчната молитва, пожарогасител за всеки случай… Както и задължителният календар, уточняващ времето за намаза в съответния ден. Все още обикалям из пространството, което най-добре се побира в погледа от мястото на имама, оградено със семпла дървена оградка, използвана от вярващите за закачалка на техните молитвени броеници. Тук няма отделно помещение за жените. Няма място за подобно разточителство. Единствено нещо, за което има и място, и въображение, си остава фаянсът. Той е в изобилие. 

Тюркоазеното синьо с дребни зелени и червени елементи преобладава.  И същевременно успокоява. Категорично няма никакво значение на чий бог се кланят идващите тук. Единственият Господ в момента е тишината и спокойствието, както и възможността за кратко да се самоизолираш от бурния ритъм, който съвременна Турция предлага.

На излизане в един от дните видях мъж на не повече от 40 години да се приготвя да влезе вътре. Старателно бе събул обувките си, бе взел временно дървените налъми от рафтовете до чучурите и извършваше обредното измиване „уду”. Преди влизане в храма, мюсюлманите трябва внимателно да измият ръцете до лактите, лицето, устата, ноздрите, както и краката до глезените си. Целият ритуал се състои от 26 отделни движения. Извън чисто каноническите причини, които трябва да се следват, пречистването има и доста здравословен момент. Не случайно учени са доказали приликите му с елементи от йогата, както и с китайската рефлексология. Едва ли обаче някога този човек, вероятно един от хилядата жители на селцето Кумкьой, е практикувал йога или някаква друга източна терапия. Той просто е дошъл да се помоли. Може би също и единствено за малко тишина.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s