Артистът. В Малта

 

Все още се говори за „Артистът”. Приятно е, че именно той спечели Оскар. Малко на принципа от жмичката: „Кой превари – той завари”. Французите се сетиха, че никой не се е сетил да направи ням филм през XXI век и го направиха. За да си вземат заслужено наградите. Извън самото сещане за нещо толкова простичко, „Артистът” засегна хубавата тема за смяната на поколенията – и в живота и в технологиите. Главният артист дълго се опъваше като магаре на мост, преди да преклони глава пред говора, пред развитието на филмовото изкуство. Няма как да се бориш срещу неизбежното, това разбрах аз от този филм-победител. Освен припомнянето на чувството да гледаш нямо кино, години след като го правех в тесничкия киносалон на ВИТИЗ.

Тези две стари снимки от Малта паснаха идеално на повода. На първата – две еднакви телефонни кабинки, предлагащи една и съща услуга, но по различен начин. Пак въпрос на технологии. В едната говориш по телефона, след като си пуснал няколко от добрите стари монети. В другата също така говориш, но разговора се осъществява посредством интернет. Плащаш с кредитна карта. Напълно естествено е и разпределението на фото-героите. Възрастният мъж е в кабинката с монетния телефон, децата са в онази, по-модерната. Колко говорят е друг въпрос, вероятно изчакват своя баща да приключи разговора си, но не са при него. Те вече са в своята нова ера. Те това с монетите не го разбират, освен ако не им е интересно като някакъв вид игра.

Малко след това, разхождайки се по залива в Слиема снимахме съвсем небрежно още един поколенчески сблъсък. Този път разговори и телефони нямаше, само вода, един мъж на 55+, едно малко момиче и една въдица. Едва ли ставаше въпрос за сериозен риболов, гледайки детската червена кофичка, която се очакваше да побере улова. Едва ли са се водили и сериозни разговори, като онзи в телефонната кабинка. Но е видно как двете поколения гледат в една посока. При това не винаги е важно да се гледа само и единствено напред. Далеч по-важно е да се гледа в една посока. Била тя и дясно.

Спокойният живот, който цари на този средиземноморски остров означава, че там „Артистът” отдавна са го заснели. В Малта времето тече бавно, сменят се не толкова годините, колкото вековете. Там са с по един крак в ерата на нямото кино и в света на модерните технологии. Там дядо и внуче сядат заедно да похвърлят въдицата. Ей така, на самата улица. Защото по нея никой не бърза. Следващият век е далеч напред във времето. Или по-точно – в дясно.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s