Вкусът на хората

Едно от най-симпатичните неща в Тайланд, са хората. В Банкок множеството е едно от най-пъстрите, които можеш да срещнеш в Азия. В Хонконг са най-модерните, в Токио – най-крайните, в Шанхай – най-забързаните, в Сингапур – най-луксозните, в Куала Лумпур – най-неочакваните… в Тайланд обаче са най-хаотичните…

Уважавам тази страна, в която температурите рядко падат под 30 градуса, което е научило местните да изстудяват вътрешните си пространства по начин, който би накарал дори лапландец да подири шапката си от еленска кожа в раницата, за да се предпази от нежалано простудяване. Разбира се, уважавам тайландците не заради способността им да създават амплитуди, а заради необикновения им талант да правят от нищо нещо.

„Ако имаш съд за готвене, излез на улицата”, е негласен закон тук, където на всеки половин метър прeдвидлив тайландец продава току-що забърканата си гозба. Какви санитарни правила, какво чудо?! Ако си тайландец – най-вероятно имаш имунитет, ако си чужденец – разчиташ на късмета си. Поглъщаш прясно изпечено шишче от месо с неясен произход, и се надяваш месец по-късно да не попаднеш в болница с неизвестен по родните ти ширини паразит в организма. Но е вкусно, заклевам се, по начин, който те кара да оближеш всичките си пръсти, след това дланите и дори китките си, и да пожелаеш още от „забранената” храна.

Скарата и бъркочите без сертификат не са единственото нещо, което предприемчивият тайландец продава по улиците. Натъкнахме се на всякакви неща – от малки бюстове на Ленин, военни значки и пагони и всякакви железарии до венци от цветя, калкулатори и празни дискове. Продаваха ни шапки, обувки и пинг-понг шоу (за него ще разкажем в някоя друга история). А ние смело опитвахме от всичко.

Тайландската кухня не е като тази, която тайландските ресторанти по света популяризират. Вероятно това правило важи за всяка една от известните азиатски кулинарни школи, чиито западни подобия се хармонизират с вкусовете на тези, за които са предназначени. Любимите ми китайски скариди с грах например имат съвсем различен вкус в зависимост от това дали ги ядеш в Бруклин, в Прага или в София (знам, защото съм ги опитвала и на трите места). Същото важи и за тайландските спецалитети. В оригинал те са много по-крайни от копията, която съм опитвала в различни точки на света. И въпреки това – вкусни! Аз лично винаги ще предпочитам автентичното пред подобреното копие. На кого му е притрябвало пиле с картофи, овкусено с азиатски подправки, когато си имаш собствено пиле с картофи, нали? По-добре заложи на нещо, което няма да опиташ на никое друго място в света. И нека то ти разкаже нови неща за културата на хората, които са го приготвили.

Затова най-интересни, поне за мен, си остават именно сблъсъците с хората и техните улични занимания. Завъртях всичко около храната, защото това изглежда като най-популярното занимание по улиците в Банкок. Има разбира се и други – мини търговци, които вероятно все още не могат да произнесат името си, но разбират как да продават мобилни телефони и да почистват ремаркета. Ученички с униформи, които се усмихват гостоприемно, или нетърпеливо чакат поредната си порция палачинки с банан и захар в междучасието. Хип-хоп екипи, бонбонени момичета и дори тв звезди, подготвящи се за поредната си роля. Кибици, които поглъщат жадно сутрешната си преса и продавачи на яйца, сушена риба, резени пъпеш и диня, ядки и корени… Ретро мотористи, лодкари и шофьори на тук-тук. Хора като всички други, и не съвсем. Хора в оранжево. Монаси. Разнообразие без граници…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s