Крайпътен камък

Тези железопътни релси минават покрай третия по големина стадион в Европа – „Кроук Парк” в Дъблин. ЖП-линиите го обграждат от двете страни. Именно това е спортният храм на ирландците. Стадионът, на който много по-често се играе галски футбол, отколкото далеч по-популуряната му световна версия. Леко ви плъзгам по тъч-линията на терена на „Кроук Парк”, тъй като думата не е нито за футбол, нито за крикет – друга от ирландските спортни красти. А е по-скоро за пътищата. Или още по-конкретно – за камъняците. Които обаче се намират край пътищата.

Винаги са ме впечатлявали пътищата, построени на острови. Знаеш, че това е може би най-сигурното нещо на целия остров. А именно – че всеки път си има край. Тези, които не са израснали на остров, няма как да познават това усещане. Това, което държах най-много да видя в Ирландия са именно пътищата. Но не новите, модерните. Не и железопътните, макар тяхната тиха хармония и симетричност да ме подсетиха, че бързам да видя остатъците от онези стари дувари, които прилежно са очертавали пътищата по тези земи. Или по-скоро по тези в Западна Ирландия. Популярните каменни зидове, които освен да разчертават имотите, са били вековни спътници на калните, криволичещи пътеки. Да се облегнеш на подобен зид е едно от най-привлекателните изживявания. По дяволите, не мога да повярвам, че има хора, прекарващи дни в Ирландия единствено в пъбовете. Не че не си струва – една от вечерите в Дъблин наистина бе незабравима. Но нищо не би могло да се сравни със спокойствието, което дава камъкът. Под формата на стриктно нареден крайпътен зид, очертаващ нещо като първобитен средновековен тротоар, преработен в типичните надгробни кръстове или просто забит в земята, на метри от каменната църква. Камъкът в Ирландия има съвсем друга стойност. Тук той е ценен, повече от много други места по света.

Тези еднометрови като височина зидове, са далеч по впечатляващи от всякакви фараонски пирамиди. Не че съм виждал творенията край Кайро, нямам и кой знае какъв мерак за това, но години наред си мечтаех да видя каменистото сиво, потънало в пареща, макар и в ранна пролет, зеленина. И останах доволен. Особено, когато за няколко минутки си поиграх и мислено проследих накъде продължава зидът, докъде се простира пътят. Игра, която винаги приключва. Но никога в полза на човека.

Реклами

One thought on “Крайпътен камък

  1. Не съм била в Ирландия, но гледките са много сходни с тези от Уелс. И да, категорично няма нищо общо между Англия и Уелс, следователно и Англия и Ирландия. А Шотландия няма какво да я забъркваме изобщо 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s