Ататюрк навсякъде, Турция 01

Портрети навсякъде – в хлебарницата, в бръснарниците, в малките, опушени и негосторприемни бакалии. И също така в луксозните магазини на мобилните оператори. Статуя на всяко по-видно място във всеки от градовете. Бюстове, флагове, разтворени мемориални книги във фоайето на всеки хотел. Всъщност това са си едни малки параклиси, единствено липсата на мирис на тамян ги отличава от истинските. Обикновенно представляват копие на първа страница на  TIME Magazine от 24 март 1923 година, две червени знамена отстрани и въпросната мемориална книга със снимки от живота на великия държавник. Дори върху новата, девета емисия турски банкноти, показващи разчупване на едната от двете си страни чрез рисунки на Айдън Сайълъ, Фатма Топуз или Юнус Емре, неизбежно на другата е ликът на Мустафа Кемал. Преди няколко години си бях купил чаша за кафе с познатата физиономия, сега пък в луксозния супермаркет видях специален комплект чашки за турско кафе, онзи ден мернах също така негова тениска в магазин с хеви-метъл атрибути, редом до ти-шъртки на Мейдън, Кис или Металика. Ататюрк е навсякъде в съвременна Турция. Някой от централните булеварди във всеки от големите градове носи неговото име, площад – задължително, градският стадион – също така. Университети, учреждения, болници – в Турция със сигурност не изпитват проблем около дискутирането относно наименованието на нова обществена сграда.

Изострих вниманието си около този факт, докато четях потресаващите редове от книгата на Барбара Демик „Химн на смъртта – Истинският живот в Северна Корея”. По време на най-големия съзнателно постигнат глад върху цяла една нация в историята на ХХ век – този в КНДР, един от героите в книгата се завръща след няколко години отсъствие в родната си къща. Всичко от и без това оскъдното обзавеждане било откраднато – голи подове, голи стени. Дори задължителните два портрета – на бащата и на сина – били свалени. От тях обаче откраднали стъклата, тъй като на черния пазар вероятно биха могли да бъдат разменени срещу чаена лъжичка ориз. Единственото нещо, което крадците оставили от цял двустаен дом, били самите снимки. Портретите на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Има два възможни варианта – или не са посмели да посегнат на тях или са преценили, че не струват пукнат вон. Култът към личността в Северна Корея никога не може да бъде достигнат другаде. Знаех това и преди да взема в ръка тази книга, сега вече съм окончателно убеден. Не я изпускайте, потърсете я. Рядко се среща по-силен и автентичен публицистичен материал по толкова вълнуваща тема.

Именно в Турция обаче съм се убедил, че думата „култ” е възможно да бъде заменена с „уважение”. Това е, което може би половината от местните изпитват към Бащата на турците. Броят на новопостроените паметници на Ататюрк  ежегодно е съизмерим с броя на новопоявилите се религиозни молитвени храмове. Толкова много нови джамии из цяла Турция никога не са се появявали, както през последните години по време на управлението на Ердоган, паралелно със засилените стремежи за евроинтерграция. Сблъсъкът на двете различни течения – секуларисти и ислямисти, продължава да бъде сравнително мек в продължение на близо век. Така, както и респектът към личността на основателя на Републиката е мек, внимателен и ненатрапчив, въпреки неизбежното му присъствие навсякъде. Как да не ти стане мило, виждайки вместения между Мерелин Монро и Чарли Чаплин Мустафа Кемал, на стената на евтина турска кръчма? Може би едно от малкото места по света, където има ярко изразено образователно и нравствено съсредоточаване върху една единствена историческа личност и където това не е свързано с репресии, масова цензура и всякакъв друг вид диктатура. Не ми набутвайте сега кюрдския проблем или гласността около темата „Армения”. Говорим за места, където една лоша дума те вкарва директно в затвора.

Разказите и свидетелствата на американската журналистка доведоха до размисъл – за ефекта от един портрет. Във всяко домакинство в КНДР и до днес имат задължението всяка сутрин да почистват двата портрета. А дали те вече не са станали три? По някакъв си тоталитарен начин това задължение се следи стриктно. Събуждаш се и преди да приготвиш закуската за децата – преварена солена вода в съд, в който предишния ден е имало царевична каша, внимателно забърсваш портретите. В Турция много от главите на Мустафа Кемал, поставени в края на коридорите или в ъглите на офисите са леко прашни, снимките – скъсани, а календарът в кафенето, закачен до постера на футболния отбор, е от миналата година и не е сменен, въпреки че вече сме февруари. Но Ататюрк е там, това е достатъчно. Изпитването на респект не винаги върви ръка за ръка със страха. В Турция то просто е едно обикновенно ежедневие.

Реклами

One thought on “Ататюрк навсякъде, Турция 01

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s