На север от обичайното

Старият град в Стокхолм е едно от най-романтичните места в Европа. Прилича на Венеция, но аз не харесвам Венеция. Не я харесвам заради тоталната комерсиализация на мястото, което го превръща в град, пълен с духове, където единственото нещо, което диша, живее и се размножава е златната търговия с евтини сувенири. Останалото са изоставени от обитателите им посърнали сгради, тотална хегемония на влагата и семпли ресторанти, които с лекота разбиват мита за вкусната италианска храна. Единственото интересно нещо за мен там е Колекцията на Пеги Гугенхайм – доста сполучлив музей за модерно изкуство, където хора с моите интереси лесно загубват представа за време, място и обкръжение…

Но темата не е Венеция, а една доста по-харизматична за мен дестинация на север от Венеция. Всъщност на север от много други популярни градове на Стария континент и от обичайното „това-може-да-ми-се-случи-навсякъде“ усещане… И в Стокхолм има Музей за съвременно изкуство  – бих го наредила в Топ 3 на личната ми колекция от подобни музеи, заради прогресивността му и нещата, които съм имала възможност да видя по време на двете си гостувания там в различни периоди от живота си. Не е гигантски като първенците в тази група, нито пък прекалено малък, за да ти остави усещане за незавършеност. Идеален е за бързо усвояване на изкуство. Под формата на малки гурме хапки, които ти оставят вкус на изпитано с всички възможни сетива удоволствие.

В Музея за модерно изкуство в Стокхолм един от основните спонсори е бутиковият хотел Lydmar – собствениците си имат своя зала там, в която представят съвременни шведски артисти. Самият Lydmar е уникален по отношение на дизайна на интериора си и хората, които решават да прекарат там важни моменти от живота си, независимо от това дали ще пристъпят прага му, за да прекарат няколко вечери, само за да похапнат или просто да се срещнат с приятели на чаша червено вино. А фоайетата му са още едно пространство за триумф на таланти. Когато аз бях там попаднах на фотографска изложба – разглеждах я продължително, с отношение към детайла… тогава за първи път ми се прииска и аз да направя изложба… Снимките в началото на този разказ станаха част от сбъднатата ми мечта година по-късно в СКЛАДА в София (сега са в дома на една любима приятелка, Криси Симидчийска, която вече е чувала тази история). Улових тези моменти именно докато се разхождах в стария град на Стокхолм. С Ники седнахме на чаша лате в местния вариант на Starbucks (”Какъв Starbucks!”, ще кажат местните. „Ние се гордеем с нашите си кафенета!”), където ядохме и най-вкусния чийзкейк на света. Толкова беше съвършен, че си обещахме повече никога в живота си да не докосваме чийзкейк… освен ако не се върнем отново на това място.

Докато разсъждавахме върху качествата на шведските сладкиши, седнали близо до прозорец с широк обхват към улицата, пред нас се появиха две местни хлапета, видимо верни на мотото Punk’s Not Dead. В тази секунда, подобно на усещането в някой музей за модерно изкуство, изгубихме представа за времето и пространството. Тази сцена можеше да ни случи навсякъде – от Лондон до София, в периода – от края на 70-те до днес. Но ни се случи в Стокхолм, оцветявайки категорично спомена ни за този град на север от обичайното.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s