Намерени в превода

Разкош е да се разхождаш из място, където има причудливи надписи. За различните азиатски йероглифи човек някак си се подготвя предварително. Дори да не си бил в Китай, от дете си разглеждал омазнения от протеклата батерия етикет-лепенка на количката си или на някаква друга играчка, с неизменния надпис Made in China. И там някъде някой и друг йероглиф. Що китайска стока, що чудо – йероглифите са ни познати. Че дори и японските – едва ли има и 5% от хората извън тези държави, които от раз могат да различат китайския от японския или пък от корейския йероглиф.

Свикнали сме и с арабската писменост – било то от разкривена кутия с вкусни фурми или от някоя консерва. Виж в страни като Тайланд, Грузия или Армения е малко по-интересно в това отношение – там буквичките са по-различни, по-странни, не толкова масови. А и вносът на дребни или по-едри стоки от тези места е далеч по-малък.

Много обичам да се лутам из улички, да разглеждам подобни надписи и да не знам какво пише на тях. Да се ориентирам по това, което виждам зад витрината. Ако няма витрина – просто да гадая, да си представям какво ли не…

Вече истинският бонус е когато се озовеш в на пръв поглед бели държави. Или поне ние сме свикнали, леко дискриминационно, да ги наричаме по този начин. Ако ще кацаш на международното летище във Виентян, някак си шокът е планиран. Но в едно малко късче от Великобритания също можеш да преживееш подобни усещания. Ако не обръщаш внимание на надписите, Кардиф може да се разгледа за няколко часа. Ако не си футболен фен и не държиш на всяка цена да се отбиваш и до модерния Милениум, то при бърз ход може да успееш и за 2-3 часа. Столицата на Уелс надхвърля малко над 300 хиляди жители и определено не влиза често в топ-туристическите предложения. Но ако спираш да си играеш с разчитането на двуезичните табелки из целия град – то може да ти се наложи и да преспиш там. И в части от Ирландия е така, но не толкова хващащо погледа, както из цял Уелс.

Понякога наистина си изумен как е възможно еди-какво-си да е точно това, което е изписано отдолу на местния език, част от древното скеле на келтските езици. Как може надписът, обозначаващ мястото където трябва да си оставиш велосипеда Cyclists Dismount да се изписва на уелски Seiclwyr dewch oddi ar eich beic? Пълен купон.

Пак се връщаме към по-познатите йероглифи. Сетих се, през 1986 г., по време на световното първенство по футбол в Мексико, дадоха кадри от пресконференцията на южнокорейците, ден преди да се срещнем с тях. Участваше вратарят на азиатците, зададоха му въпрос. Момчето тръгна да отговаря близо 30-40 секунди. Преводачът се суетеше, накрая преведе дългия отговор с една дума: Yes. Именно за това се сетих веднага, виждайки точно този надпис. Дали ни баламосват нещо в превода или пък наистина си е така – няма значение. На мен ми харесва.

Реклами

2 thoughts on “Намерени в превода

  1. Браво Ники.
    За уж незначителни неща като буболечки, жабче или табелки, да се разкаже така увлекателно.
    Това го можеше и Радичков!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s