Чар в небето

Чувството за анонимност е най-осезаемо, когато си на забързан булевард, сред много хора. Рецептата на пълноценното му изживяване се среща най-често в големите мегаполиси. Сигурна съм, че всички имаме в личните си колекции поне по един такъв – място, което ни е карало да се чувстваме невидими, и в този смисъл – освободени от задръжките на пространството, което иначе обитаваме. Място, което ни е предизвикало да потърсим в себе си емоции и образи, които иначе потискаме, повлияни от средата на ежедневието си.

Такова място за мен е Шанхай. За да стигнем до запазената марка на града – стария The Bund, преминаваме по шумния Nanjing Road, окичен в хиляди неонови светлини и препълнен със забързани хора и мотоциклети… Цветовете около нас се сменят бързо като на шумна и претоварена магистрала, на която вместо автомобили се движат хора. Снимам бързо, улавям движението, а не фигурите около мен… Резултатът е шарена, леко размазана диаграма на ритъма на града.

Разходката по The Bund е едно от най-многопластовите неща, които са ми се случвали някога в реално време. Градът тук е разделен на две от симпатичната река Хуанпу, в която плуват всякакви познати и непознати плавателни съдове. Логичната позиция, която заемаш веднъж стъпил в тази част на ситито, е с гръб към ар деко сградите от времето на Френската концесия и с лице към скайлайна на най-бързо развиващото се сити в света – Пудон. Ако тръгнеш успоредно по реката пък може да се насладиш едновременно на тези две реалности, които въпреки контраста помежду им, оставят усещане за хармония със смесен вкус на прогрес и история.

После преминаваме на другия бряг, като използваме причудливо возило – под реката има тунел, предвижването по който става с помощта на стъклено влакче, което само по себе си е истинска атракция… През прозрачните му стени ставаш свидетел на истинско светлинно и анимационно шоу, имитиращо подводен свят. На места „представлението” е почти наивно, което не е изненада за тези ширини, но въпреки това е неочаквано удоволствие за сетивата.

Привечер Пудон е по-скоро като призрачен град – на излизане от тунела единственият признак за живот наоколо, е количка с местният вариант на хотдог– мини шишчета от свинско месо… Преглъщаме и продължаваме. Пред нас скоро изниква прочутата Pearl Tower – най-високата телевизионна кула в света, и най-красивата в архитектурно отношение… флагман на Шанхайския скайлайн. Не е първата кула, която покоряваме, но е последната засега, от чийто връх се разкрива гледка, достойна да оглави личната ни класация от незабравими спомени.

Слънцето вече се е скрило и Шанхай е пуснал на свобода целия си арсенал от светлини. Лодките и корабите в реката идилично разпращат цветни нюанси към повърхността на водата. Прилича на нощна сцена от „Междузвездни войни”, само дето я наблюдаваш на живо, а не от нечий екран. Всъщност ако приемем залата за наблюдение на върха на тв кулата за импровизиран екран, само от него можеш да добиеш реална представа за размерите и потенциала на града.

Виждала съм много скайлайни в живота си, имам и любими сред тях, но Шанхайският е истински чаровник – от онези, в които се влюбваш мигновено, но за които знаеш, че никога няма да бъдат част от живота ти. Можеш само да ги съзерцаваш от разстояние, с убедеността, че никога няма да ти омръзнат. И да ги използваш за вдъхновение, когато му дойде времето.

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s