Корейско домино

По-миналото лято бюджетът на нашето семейство набъбна с близо 130 лв. Толкова бе сумата, насъбрала се за няколко години в „Музикаутор” за „Домино”. Една песен, която мнозина от познатите ми наричат хит, след като си припомнят запомнящия се припев. Малцина сред тях обаче знаят кои са авторите. Две момичета, приятелки от доста време, израснали във Варна. Един ден едната отива при другата и започва да й тананика бъдещата песен. Само липсва текстът. За броени часове той е готов, „Домино” се записва в професионално студио и влиза в репертоара на група Спринт, като е включена в албума им „Посоки” от 1998 година. Заедно с онези готините парчета от времето на Чавдар Панев ( „Хей, здравей” и „До телефона”), това, в което се пее „А доминото се играе с правила…” се нареди до емблематичните за групата.

Познавам тези две момичета. Юлето, нежният глас на Спринт от края на 90-те, и до днес е сред най-любимите ми приятелки. Винаги съм харесвал компанията й. Другото момиче – Поля, от много, много години е моя жена и моето всичко „най-”. И също така отдавна за мен е Поли – същото момиче, на което хрумна идеята за този блог. Неин е текстът на „Домино”, на Юлето е цялата музика. Двете си делят парите от „Музикаутор” за авторските права. Няма лошо, само понякога се ядосвам, че Поли не е драснала още някой и друг текст, че и сумата да е малко по-сериозна.

През 2002 година се разхождах из Сеул, в очакване на поредния мач от Световното по футбол. С периферията на очите си погледнах към входа на местното Hard Rock Café, вървейки по отсрещния тротоар. По принцип избягвам подобни заведения, дори да умирам от глад не бих влязал вътре. Още повече в кулинарен рай, какъвто е Южна Корея. Но нямаше как да подмина огромния транспарант, който канеше с явно примамливото за местните рок-фенове “Let`s Rock All Together with the Sprint”. И снимка на бандата на Пейо. Вокалистката бе друга, Юлето отдавна вече работеше и живееше в Москва. Въпреки това съм сигурен, че по време на изпълненията си всяка вечер Спринт са свирили „Домино”. Между останалите кавъри. Пък и азиатската публика се кефи на всичко, нищо че не разбира текста. Язък за труда на Поли! Възможно е и да е бил направен прилежен превод, поне на английски. Отидох да видя транспаранта с българските лица отблизо. Повъртях се около входа. Красива корейка ме подкани да вляза, аз отказах. Просто исках да си припомня още веднъж историята на създаването на „Домино”, а също на създаването на приятелството между Поли и Юлияна, на любовта между мен и текстописката (има ли изобщо такава дума?). Хубави истории, още повече припомнени в Сеул.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s