Хармония назаем

Пристигаме в Киото с влака-стрела. През 80-те години скоростното возило, с почти комиксово име Shinkansen, се ползваше със славата на едно от технологичните чудеса на света и качването в него е за нас като сбъдване на детска мечта. Возила съм се и преди на бързи влакове – през 2003 г. на път за Брюксел от Лондон прекосих Ламанша с един от влаковете от легиона на фирмата Eurostar (www.eurostar.com) – стана изключително бързо и поради факта, че предстоящото ми посещение в централните офиси на НАТО в белгийската столица, като представител на делегацията на стипендиантите на фондация Reuters, беше една от най-вълнуващите точки от програмата на малката ни група, като част от ангажиментите ни на гост-студенти в Оксфордския университет.  През 2005 г. cе качих на още по-бърз влак в Шанхай – прочутия звяр Maglev (идва от magnеtic levitation), чието придвижване с над 420 км. в час се случва с помоща на нещо като въздушна възглавница.

Японският влак-стрела е изостанал от съперниците си в тази необикновена железопътна война, но въпреки това стъпването на борда му е най-вълнуващото в колекцията ни от средства за придвижване, може би именно заради факта, че е сбъдната детска мечта. Маршрутът Токио-Киото е с продължителност 2 часа, с кола това ще отнеме много повече време, въпреки изрядните японски магистрали. Като типични японци си взимаме храна на борда – нещо с риба, нещо морско, нещо от океана – да, почти всички предложения в Япония миришат на солено. Вкусно е, въпреки че не сме сигурни какво точно съдържа кутията пред нас. Това е просто първата крачка към кулинарния пъзел, който ни предстои да сглобим в Киото и който очакваме с нетърпение.

Пристигаме към обяд – още от централната гара на един от най-популярните японски градове ни става ясно, че дизайнът тук е издигнат в култ. Архитектурата, интериорът, храната, религията, дори начинът, по който ходят и говорят хората тук, са с безусловен дизайн. В Hyatt Regency ни посреща Кен – мениджърът на хотела, който е нетипичен японец, факт, който най-вероятно cе дължи на европейското му образование. Развежда ни – хотелът е истинско бижу на съвременния дизайн, вдъхновен от японската култура и традиции. По стените в стаите има рисунки взети назаем от японското кимоно, в най-ранообразни форми и цветове, всичко това съчетано с пастелни тонове, взети назаем от природата.

Хармонията между природата и човека е на всяка крачка в Киото, и Кен ни убеждава в това на вечеря още същия ден. Поднасянето на седемстепенното меню е като ритуал, продуктите от местни производители са подбрани според сезона, екосъобразени и сготвени изкусно като малки произведения на изкуството, също посветени на температурите навън. Толкова са съвършени, че те е страх да ги докоснеш. Сбърчваме вежди докато поглъщаме местната гордост – супа от гъби, която е далеч от представите ни за вкуса на супа от гъби. Но всичко останало е перфектно! На вкус и на вид. Тази почти нереална съвършеност се пренася и извън малкото пространство на Кен – в дизайна на многобройните храмове и градини на Киото, дори в начина, по който месните сe молят, пазаруват, общуват и си простират прането…

Взимаме назаем от тази амосфера, за да я пренесeм в далеч по-хаотичното общество, което обитаваме, и с надеждата да внесем малко повече хармония в живота си.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s