Едно късо кафе, Джак!

В началото на демокрацията всички говореха за Джак Керуак. „Прочете ли „По пътя”?”, питаха ме приятели, сякаш това беше едно от най-важните условия да прекрачиш от една социална система в друга. Това, разбира се, се случи преди повече от 20 години, а оттогава мястото на „По пътя” след „Прочете ли…?”, заеха още много важни за времето, пространството и човешката мисъл заглавия на книги, разкази, сценарии, списания и, при перафрезиране на въпроса, филми, музикални албуми, театрални постановки, произведения на изкуството… Промениха се течения, стилове, тенденции, цели ценностни системи… Хипи и битническото поколение, с което се асоциира Джак Керуак като автор, отдавна е просто цветна част от историята на света и литературата, свързвана главно с прогреса на човешките отношения и свободата на духа от средата на XX век…

През годините, този процес е намирал много и най-различни измерения, с някои от които се асоциирам и самата аз. В края на 80-те години, когато моят свят се променяше, станах част от малка неформална група, чиито интереси комбинираха вдъхновения от няколко по-ранни десетилетия. Книги, филми и музикални албуми, продадени с милиони копия по света, при нас се разменяха на апокрифно ниво, а достъпът до тях беше почти свещен. И именно това ги правеше толкова ценни, а самите нас… толкова ексклузивни.

Небрежността на 90-те години, новият век, повишаването на скоростта на информацията, интернет, смарт телефоните и таблетите направиха ексклузивните неща лесни за употреба – и в този смисъл не така безусловно желани. Може би затова фактът, че се озовах във Vesuvio (www.vesuvio.com) на ъгъла на Columbus Avenue и Jack Kerouac Alley в North Beach в Сан Франциско – същият този бар-кафе, където Джак Керуак прекарва дните и нощите си през 50-те години, затвърждавайки имиджа на един от основоположниците на битник поколението – ме накара да си припомня времето, когато аз самата бързах да открия продължението на въпроса „Прочете ли…?”

North Beach е един от най-романтичните квартали на Сан Франциско, а градът сам по себе си – един от най-романтичните в САЩ. Преди години срещнах един човек в Ню Йорк, който ми разказваше как протрил обувките си по хълмовете на Сан Фран, но разбрах какво е имал предвид едва когато сама стъпих на въпросните хълмове и опитах да щурмувам няколко от тях без помощта на прочутия трамвай. След моста Golden Gate, затвора Алкатраз, рибарския залив и един бърз тур до Abercrombie & Fitch (eu.abercrombie.com) и официалния магазин на Apple, North Beach е като бягство от реалността, с приглушените си улички, малки книжарници, The Beat Museum (www.thebeatmuseum.org) и спомена за свободата на духа, който провокира на всяка крачка.

Влизам във Vesuvio – не нося копие от „По пътя”, нито си поръчвам коктейл с името на Джак Керуак, просто сядам до прозореца с късо кафе пред себе си и започвам да наблюдавам живота навън. Опитвам си да си представя как е изглеждала улицата през 50-те години. Трудно ми е, тъй като е минало повече от половин век, а споменът отвън е вече само спомен отвътре. Доказват ми го двама мъже на видима възраст 70 години, които стоят на масата до мен, разгръщайки сутрешната преса. Те са били хлапета в годините, когато барът е отварял врати и са свидетели на ерата, чиито основи поставя Керуак. Може би са негови последователи. Може би са пили сутрешното си кафе тук през последните 60 години. А може би, като мен, просто са решили да прекарат няколко мига на място, което е съхранило безусловно спомена за едно по-свободно време.

Вътре, между стените на Vesuvio, единственият знак, който ти напомня, че бийт революцията отдавна е свършила е един стикер с надпис – Wi Fi. И няколко отметки на таблото за предстоящи арт събития.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s