Просто Поли и Ники

ПОЛИ:

Родена съм във Варна, но никога не съм била сантиментална към морето, тъй като смятам, че свободата на духа не зависи от географски особености, а от хората, с които споделяш живота си, независимо от това на кое място си ги срещнал. Учих английски, а после и право, не станах адвокат, но от малка мечтаех да задавам въпроси и да търся отговори. Затова реших да стана журналист.

Баща ми се занимаваше с музика – беше диджей, радиоводещ и записваше касети с ръчно направeни описи за приятели – кръговете, в които се движеше бяха бохемски и много артистични, и това донякъде определи и моите интереси. А мама ми позволяваше да ги развивам в каквато си посока пожелая и от дете ме подкрепяше  във всичко, с което се захващах. Затова когато през 1992 г. разбрах, че в родния ми град стартира първото частно радио, бях един от ентусиастите, които първи потропаха на вратата му.

Последваха три изключително вдъхноваващи години, които съвпаднаха с ранната демокрация, първите стачки, онова историческо световно първенство по футбол, финансовите пирамиди, и със зараждането на гръндж и брит поп революцията в музиката, и тъкмо хрониките на тази ера и нейните последователи станаха обект на радиошоуто ми, което носеше логичното за времето си име „Инди клуб“.  Стартирахме го с моя приятел Вики Марков, който в наши дни живее в Австралия.  През студиото ни преминаха десетки неформални групари, със своите китари, мелодии и текстове. Много от тях и до днес са сред най-готините хора, които съм срещала в живота си.

През лятото, в което принцеса Даяна загина с половинката си в Парижки тунел, срещнах Ники – по това време той беше музикален журналист в Дарик радио, където работи и до днес, вече като спортен журналист. Запозна ни Ники Кънчев, който две години след това безстрашно кумува на сватбата ни. Именно това беше и причината да събера оскъдното си варненско имущество и да потърся професионално развитие в София. Започнах работа в списанията Паралели и ЛИК на БТА, както и стартирах собствени рубрики в радиата Дарик и Ретро. В този период работех и като кореспондент на България за престижната онлайн агенция – Transitions Online и помагах на едно тв предаване. Работех и като преводач за колеги от западни издания, които ми разкриха много от тайните на професията. С Джонатан от The Economist интервюирахме тогавашния министър председател Иван Костов, а с Питър от New York Times издирвахме умиращите градове на България.

Бюрото в БТА скоро ми отесня и  затова потърсих нови вдъхновения. Специализирах журналистика в Нюйоркския университет и в Оксфордския университет, където срещнах много хора от различни култури и различни религии, което ми даде много нови гледни точки за света и разви отношението ми към мултикултурността на съвремието изобщо. И до днес проповядвам идеята за толерантност на всички нива.

Станах главен редактор на GRAZIA преди осем години, малко сред старта на изданието в България. Освен, че разбирам от списания, обичам и да пътувам – с Ники сме обиколили много екзотични места по света, но най-хубавите ни преживявания са свързани с Азиатския континент. Били сме в Китай, Япония, Корея, Тайланд, Малайзия, Сингапур и мечтаем да посетим Виетнам и Камбоджа. Любими дестинации са ни Северна Африка – Тунис и Мароко, Северна Америка – Торонто, Ванкувър, Ел Ей, Сан Франциско, Сиатъл. Като топдестинации определям Ню Йорк, Шанхай и Бейрут, макар най-често да се връщам в Лондон.

Ники и аз сме меломани – събра ни любовта към британския рок, който уважаваме и до ден днешен… макар да обичаме и други стилове в музиката. Често ходим на концерти на любими групи, и не само в България. Обожаваме киното във всичките му измерения. Харесваме гурме културата, особено етно кухнята (ливанска, турска, мароканска), както и дългите разговори с приятели.

Обичам модата, модерното изкуство и интериорния дизайн, както и високотехнологичните играчки. Забавлявам се да готвя за Ники и приятелите ми, но най-любимото ми хоби е фотографията. Снимам докато пътувам – обичам да улавям момента, такъв какъвто е, и не държа толкова на техническите правила. Снимките ми на хора, култури и занимания бяха показани на изложбата Flashspotting през май 2010 година в атрактивното пространство за култура /+/SKLADA. Именно от тази изложба се роди и идеята за този блог.  🙂

НИКИ:

И какво от това, като съм роден в София?!

По-скоро го приемам като минус, не толкова като плюс. Погледнато в глобален мащаб, разбира се. Най-дългият директен полет, който можеш да осъществиш от летище София, без прекачване, е може би Лондон. Три часа. Не ти остава време дори да зачетеш книгата, която си взел. Едно време май се покриваха някакви по-далечни дестинации, но сега говорим за днес, не за миналото. Разбира се, ако решиш да отидеш до друг континент, ще трябва да смениш 2-3 самолета, което също носи своята тръпка. Кацаш на едно летище, хващаш друг полет, после още веднъж. Поради което София не изглежда чак толкова забутана върху глобуса. Освен това притежава „отстоянието на една ръка“ от могъщия Истанбул. Нещо, за което мнозина пътешественици от цял свят благородно ни завиждат. И което ние твърдоглаво продължаваме да не оценяваме като предимство.

Ясно е вече, че обичам да пътувам. Обичам да пътувам сам, обичам да пътувам с Поли, обичам да пътувам с приятели, които обичат да пътуват. И които имат отворени очи за света. Не само за Тадж Махал или Айфеловата кула. Да имат отворени обоняния за скучния на пръв поглед Минск, за северните степи на Финландия, за което и да е „отблъскващо“ място в Централна Азия. Онези страни, дето все завършват на „-стан“. Няма как да не съм щастлив, че точно Поли е човекът, който притежава обоняния за всичко това. И така го караме години наред.

Тук просто си попълваме спомените, складираме ги подредено, тъй като вече взеха да се разбъркват. И искаме поне на един от вас също да му хареса. Да открие своето място в склада. И да продължи да мечтае още повече за нови и нови места по този свят, които да докосне сам.

Аз също мечтая – все повече и все повече. Страх ме е от липсата на свободно време. От невъзможността човек да задоволи мечтите си, тъй като с годините ставаме отговорни за все повече неща, освен за красиви безцелни пътувания. Искам да отидем до Мали, до Йемен, до Централна Америка – целият списък там от Белиз, през Гватемала, Никарагуа, Салвадор до Коста Рика. Искам…

Много от останалите неща ги е разказала Поли. Да не се повтаряме. То тази цялата работа само с приказки не става…

 

Реклами

13 thoughts on “Просто Поли и Ники

  1. Поздравления за блога ви. Вижда се че е направен с много любов и усилие, все пак за да се поддържа винаги с нова информация и толкова красиви снимки е нужно да му се отдели специално време.Снимката с камилата която е толкова близко до мъжът е уникална лично аз бих изпаднала в паника и както се казва „дим да ме няма“, но пък чувството да бъдеш толкова близо до едно толкова голямо животно сигурно е невероятно.Това кой от къде е и къде е роен не мисля че има особено значение, по важното е как се държиш с хората и какъв манталитет имаш.

  2. Здравейте и от мен.Казвам се Ибрахим Карагьозов и съм голям фен на Ники.Един от многото.Поздравявам Ви за блога.Страхотна идея.Просто е превъзходен.Сега се чувставм по близко до вас 🙂 Ники стискай палци за Cim Bom.

  3. Поля,здравей!Пътеписите ти са страхотни,създават чудесно настроение и се четат на един дъх,за което те поздравявам и ти благодаря от сърце!Моля те ,би ли поправила грешката,която си допуснала в глагола бунтува в материала „Кума Лиса в Шотландия“?!Скоро попаднах на този пътепис,поместен в Зар.бг.Сигурно и други твои фенове са ти писали да поправиш тази ,вероятно, неволна грешка.Желая ти много нови пътешествия,аз очаквам с нетърпение разказите ти за тях!!!

  4. ВАЖНО е да призная, че още с прекрачването на прага на ВАШИЯ блог съм увлечена в Едно пътешествие. Начинът, по-който разказвате за своята най-голяма страс – пътешествията и онази, която ви е споходила житейски – любовта, е много искрен и приятен на усет:) Жалко е, че попадам във ВАШИЯ блог чак сега. Но по-добре късно, отколкото никога. И тъй като все още съм в „за нас“, а вече съм привлечена във вашето пътешествие, ще дерзая нататък…

    1. Ади,благодарим ти от сърце! За нас е важно, че това, което четеш ти харесва и ще продължаваме да пишем /пътешестваме и снимаме/ с удоволствие за теб и за всички, които намират смисъл в този блог! До скоро, Ади! 🙂

      1. Позволявам си още веднъж за днес да ВИ обезпокоя на страниците на вашия блог, тъй като вече 3 часа не правя нищо друго, освен да чета за вашите чудесни приключения. Това, което ме кара да се гордея още повече с присъствието на този блог в Интернет пространството, е и факта, че езикът, който ползвате е чист Български език. Стилистиката е завидна. А изказът е наистина завладяващ. На нашето не само Интернет пространство липсва този чист Български език. И липсата му в последните години е толкова осезаема, че… ми е просто много тъжно. Но вашия блог „говори“ на този наш език, и това е похвално.
        Секцията „приятели“ стои непопълнена, което ми подсказва, че бихте могли да поканите вашите приятели да споделят своите снимки и пътни усещания. Защо пък не?

      2. Ади, с удоволствие ще публикуваме нещо от теб и твоето семейство в секцията „Приятели“, стига да искаш да участваш. За нас ще бъде чест! 🙂

    1. Thank you, Paul and Betty! Did you use Google Translate, or has your Bulgarian become fluent lately? Now seriosly, we hope to have an English version of this blog one day 😉 We trust you are all in good health. Happy New Year and hope to see you soon! :)))

  5. Много се радвам на вашия блог мило семейство, защото често разглежам снимките от местата където сте били и всичко е много интересно. Макар да познавам само едната половинка от фамилията ,ви приемам като едно цяло. Исренно ви пожелавам успех и много приятни емоции ,за които ще ни разказвате тук! Приемете моите поздрави от едно малко кътче в Троянския балкан, което се надявам някой ден да посетите! Заповядайте!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s